…беше концерта на Ян Гарбарек и Ману Каче снощи в Зала 1 на НДК! Ушите ми са още пълни със звуци, който изпадат докато си бродя по обикновеността на ежедневието - магията остана само в залата и се изтърква и превръща в патина.

Гарбарек и Ко не казаха нито една дума на публиката, през цялото представление. Излязоха, свириха, поклониха се и си отидоха - беше като потвърждение на концепцията на скандинавците като цяло - представлението е подчинено на музиката, не на музикантите; те свирят само на струните на инструментите си, нотите от техните гласни струни са излишни.

Сцената беше прекрасно подредена; озвучаването (както никога досега в зала 1) се случи! - добро, балансирано, без технически проблеми и човешки грешки.

Нямам снимки, защото снимането беше забранено.

Най-хубавия джаз концерт на който съм била в България!

„Humble pie” не е книга която, от литературна гледна точка, си заслужава разглеждане. Книжле от 90 страници, издадено от ББС и препоръчано за Quick Pick Up обикновено има литературна стойност близка, до кулинарната стойност на баничка. Тази книга е специална по други причини.

Книгата е написана от Гордън Рамзи, един от онези хора, които успяват да те заразят със страст към това, което обичаш да правиш, независимо какво е то. Гордън Рамзи е готвач. Един от моите най-любими готвачи. Освен това, в различни етапи на 41 годишният си живот е бил: професионален футболист, медийна звезда, автор на безброй готварски книги, активен участник в маратони, баща на четири деца и т.н.

Гордън Рамзи е третото (или четвърто) дете от многодетно и изключително бедно семейство. Дори не си спомня всички места, на които е живял и всички работи, които е работил баща му в различните градове. Баща му е бил агресивен и често е биел него, майка му, братята и сестрите му. За да го впечатли (както самият той казва) решава да играе футбол за любимия отбор на баща си. Няколко сериозни травми по-късно се отказва. По стечение на обстоятелствата се насочва към готварството. Сега е единствения собственик на ресторант в Лондон, носител на 3 звезди Мишлен. Има ресторанти в Щатите и доста европейски градове.

Това, което прави Гордън различен е безпардоният му характер и остър език. Без значение с кого разговаря речника му съдържа думичката F**k, когато и където се налага. В ТВ изявите му учасниците често си поплакват, много от тях се отказват или отпадат бързо – темпото му на работа е убийствено. За него има знчение само страстта – към работата, към храната, към живота.

Четейки книгата се заредих с толкова много енергия да се захвана за моите любими проекти, че ми стана тъжно, че е вечер. До утре ще ми е минало..

Повече за Рамзи в Hell’s Kitchen (UK and America); The F word, Ramsey’s Kitchen Nightmares;

На връщане от Гърция спираме да хапнем в Хепи. Времето е слънчево-облачно и се колебаем да седнем ли на маса отвън или вътре. Избираме вътре – подухва леко.

Попадаме на приятна, добре обучена девойка, която симулира радост, че ни обслужва много сполучливо. Хапваме салатки и бързаме да потеглим - писнало ни е от път и искаме в къщи. Качваме се в колата и отпрашваме. Стигаме София, спим, закусваме и правим всички нормални неща, които нормалните хора правят. На следващият ден по обяд ми потрябва портмонето, в което от години държа целия си живот: карти – кредитни, дебитни, сим, шофьорска книжка, снимки, временни и по-постояно задържащи се бележки.

Откривам, че всичко това внезпно е изчезнало. Няма го в нито една чанта, куфар, пластмасово или хартиено пликче, които сме ползвали и които щателно проверявам. Няма го в колата. Ми, няма го. Това е.

Сядам на дивана да се успокоя и да си събера мислите.

Връщам се мислено назад – спряхме на Шел и в Хепи. Л. си припомня, че той е видял портмонето ми на масата. Споглеждаме се – и на двамата ни е ясно – ако не съм го сложила някъде, от където то може да изпадне (типично го забождам в джоба на вратата, но то е толкова дебело, че едва се крепи..), та ако не е паднало някъде, най-вероятно съм го забравила в Хепи; в Сандански; на масата.

Издирвам телефоните на Шел Кулата (за всеки случай проверявам; да живее Интернет!) и на управителя на Хепи, за който трябва да се обадя в централата им във Варна. В Шел казват, че никой не си е забравял протмоне. В Хепи ме посреща услужлив мъжки глас, който потвърждава – да, има забравено портмоне, което удивително прилича на моето; да, ще го отвори да провери дали вътре е целия живот на една жена – да, вътре е. Аз съм на 160км по на север и няма никаква, ама никаква друга причина да ходя до Сандански. След като през сълзи благодаря на Сашо (собственика на гласа), че са прибрали и запазили пормонето и затварям телефона се изправям пред перспективата на едни 320 безмислени километрa, които трябва да пропътувам за наказание на разсеяността ми.

На следващата сутрин ставам в ранни зори. Карам кротко до Сандански, където се срещам с Меги, сервитьорката, която е прибрала портмонето, Спас, замесника на Сашо и дълго има благодаря за безкрайно милия жест. После кротко се връщам в София.

Благодаря искрено на Сашо Хаджиев, Спас Пъхлев и Меги! Без тях животът ми никога нямаше да бъде същият. Освен портмонето ми върнаха и вярата в крайпътните заведения и човешките същества.

—

* Виц:

Един шуменец (от Шумен) отива във Варна и чул за славата на Хепи решава да яде там. Търси го, но непознавайки Варна се загубва. Спира някакъв човек иго пита:

- -Хьепито, дье й?

Мъжът, бидейки чужденец чува: Happy today? И отговаря:

- Yes!!!

Гърция, 2008г.

На път за София, от Халкидики, минаваме през Солун. Всичко в Гърция е свещенно – фурни се наричат „Агиос Георгиос”, магазинчета за цветя - „Агиа Марива” (Света Марина), камиони, профучаващи край нас, са приписани изцяло на светии от врсякакви произходи и величини.

Хапнали съвсем наскоро на крайбрежната улица в Афитос, никъде не се изкушаваме да спирем освен в Икея.

Икея се нарича просто Икея. Голяма, синьо-жълта и препълнена с пазаруващи. Всичко, зависещо от шведите е добре организирано и измислено – вътре е пълно с хитри играчки за децата, инсталирани, за да ги занимават, докато родителите им пазаруват, ли пазаруват; всички мебели, на които сядаш (в кафето, например), подпираш се (на пейките пред входа), посядаш да похапнеш (в ресторанта) имат цени и се продават. Веднага ни зарибиха с лампи, таблички (за да си държиш компютъра на корема, докато седиш на дивана) и какви ли още не ненужни вещи, просто защото можеш да ги огледаш, пробваш и най-важното: да ги видиш в естествената им среда.

Всичко, зависещо от гърците е объркано. За да влезеш в паркинга и съответно после в магазина, имаш два избора: а) заден вход с малки, тесни, задно-дворови улички, по които две коли не могат да се разминат; б) вход откъм булевард, който е толкова тесен, че ако някой излиза ти не можеш да влезеш. Всички надписи са на гръцки и само на гръцки. За да получиш фактура на плащане трябва да се наредиш на специално гише, което никъде не е обозначено и се налага да чакаш на две опашки.

Така или иначе напазарувахме точно толкова, колкото можем да носим. В къщи разопаковахме и сглобявахме – като дечица нов комплект „Лего”.

После се присетих за няколко (1, 2, 3, 4 (последната ми е особено любима!)) реклами на Икея, по които се захласвах преди време и ми се прииска да ги гледам пак. Доброволно. И това ако не е чудо…

За мен икея е Агia Ikea, без значение, че гърците още не са я канонизирали.

Отдавна се забавляваме с Л. Да превеждаме буквално бг изрази на английски и обратното. Ето резултата:

All right – всички вдясно

Take it easy - вземи го лесно

Just cause - просто защото

File – филе (пуешко, май)

Keep off the grass! – Пази се от трева!

Няма 5-6 - no five-six

То се е видяло – it has been seen

Oйде коня в реката – Went hors into the river

След дъжд – качулка.. – After rain – hood..

Като едно нищо – like the one nothing

Какво висиш там? – What are you hanging there?

ПП Do not try this with real English people. Не го разбират…