Много отдавна се каня да зачекна тази тема, но все си казвах, че не е моя работа – хората, които пишат тук изглеждат доволни; хората, който администрират (чрез ненамесата си) също показват задоволство; хората, които посещават… е тях никога няма как АЗ да разбера какво мислят, седейки зад компа си.
После, след като установих, че от месеци отварям блогосферата все по-рядко и по-рядко и че това, което получавах от нея ми липсва реших, че имам право на глас.
Кое е най-лошото нещо, което би могло да се случи, ако повдигна темата: никой да не обърне внимание и умиращият ми интерес към блогосферата да продължи да умира? О, чакайте малко – това ще се случи независимо дали кажа нещо или не…
Какво беше блогосферата за мен преди?
Трибуна. Място на съмишленици, които аматьорски или професионално, с подръчни средства или с много старание поддържаха личните си блогове, защото имаха да кажат нещо. Дали ме дразнеха с многословието си (Ангел Грънчаров), дали ме възхищаваха с простата красота, която създаваха (http://www.decocentric.com/) или ме занимаваха с неща, които не бих слушала иначе, но с удоволствие зачитах (Струва си! На Горчилов) за мен това беше място, на което будни умове се събираха да кръстосват злободневни мисли.
Блогосферата ме запозна с много от обществените проблеми, които биха останали само частни или напълно нерегистрирани от мен – природозащитниците и техните каузи за опазване на природата в България; инициативите на Горичка; Openlyfeminist на Петя; Animal Rescue; GreenTech; за мен това беше моята виртуална кръгла маса, където чувах проблеми и решения и мнения и понякога опознавах хората зад тях, понякога си оставаше само до това.
Разбира се винаги е имало неща, които не ме интересуват, но моите интереси не са обществените интереси и моята идея за блогосферата не е общата идея за блогосферата.
Какво е блогосферата за мен сега?
Селска седянка. Мъжете си говорят за технологии, жените за храна и плетки. В това не би имало проблем ако до постове за сериозни социални проблеми, като наркомания или Бусманци, не се появяват рецепти за браунита. Или ако в един и същи преглед не виждах снимки на животни, които са видели най-лошото от хомо сапиенс и снимки от дневното меню на човек на диета.
Време е Блогосферата да престане да бъде локва, в която всичко, случващо се около нея се отразява без особен смисъл или причина. Време е да се определи, какво точно място иска да бъде и да се придържа към това; или да промени формата под която съществува…
Не знам.
Знам само, че във вида, в който е сега, за мен не работи. Питам се дали проблемът е само в моята глава.
Или във вашите също?
