Една публикация в блога на Thiona ме подсети за изречението в заглавието, което често занимава мен и любимия. Една вечер, в циганския квартал, ама точно по средата, ни свърши бензина и един циганин помага да бутаме колата (2,6 тона ) до най-близкия лук ойл. Докато бутаха (аз си седях в колата и въртях геврека) слушах как приятелят ми и циганина си говорят.

- Ти с какво се занимаваш? (пита мъжът на живота ми в плах опит за любезност, която не може да бъде изтилкувана като подстрекателски или конфликтен въпрос)

- Тапицер съм аз и брат ми. Ако имаш нещо – фотьоли, дивани, сичките. Занаята в затвора го учх.

- Кога беше в затвора?

- Е ся излезнах.

- Защо беше в затвора?

- Стари работи..

- Кажи де.

- Ми, бил съм бил на 16 години и съм крал некви железа.

- Сега на колко си?

- На 18.