Летя с нискобюджетни авиокомпании всеки месец вече повече от 3 години. Като източноевропейка (не се стряскайте, това нарицателно вече е cool; носи екзотичният привкус на неочаквана лудост, вдъхновяващ неконформизъм. Никоя западноевропейка не би се навила да пие във врорник например. It’s just not done. Източноевропейките са готови да пият по всяко време..)та, като една подобаваща източноевропейка наблягам на Wizzair. Харесвам ги (не по коледа и през лятото, но не може всичко). С Easyjet съдбата ме сблъсква веднъж на 3 месеца по разни европейски маршрути и винаги, ВИНАГИ се шашкам колко всеки си тълкува нискобюджетността по свой си начин.
В Wizzair източноевропейското е здраво вкоренено: обслужващият персонал са хубави, млади девойки. Притеснителни, грижовни и с разнообразни английски акценти – коя научила английски покрай гадже англичанин, коя на бригада в Щатите, коя старателно залягаща над учебниците в английската, в резултат на което използва литературни думички от сорта на ‘sincerely’... Услужливостта е навсякъде – във връщането на рестото – много често нямат дребни и те записват в едно малко тефтерче, че ти дължът 50 цента примерно и чакаш някой да им даде на тях, за да ти ги дадат на теб; или в разместването на места – ако сте двама, но сте се моткали до последно из дютифри-то и сега няма две седалки да седнете заедно те се ангажират да ви намерят. Все едно това е тяхна работа..? Но го правят. С усмивки.
Върхът обаче е личното приемане на нещата. Независио от това дали се обаждаш по телефона, летиш или си кореспондирате чрез емайл винаги имат лично отношение – обиждат се, шашкат се, ядосват се. И наистина много се стараят.
В Easyjet персонала са гей мъже или не-до-там-привлекателни жени. Професионалионални усмивки, обслужване по протокол – ще ти донесе вода, салфетка каквото пожелаеш, но никога безплатно. Ще провери дали си си закопчал колана, ще се обръща към теб със ‘sir’ или ‘ma’am’, но не дай си боже да поискаш нещо извън правилата – да отидеш до тоалетната преди самолета да е спрял напълно на пистата, защото си стискал ½ час докато самолета е кръжал над летището и ама наистина не можеш повече – стават СВИРЕПИ.
Винаги имат дребни. Предлагат (вече) избор на вегетариански и organic храни в иначе семплото им junk food меню.
Най-интересна символика за мен е събирането на боклуците. Wizzair-каките минават с малки изящни кутийки и гнусливо се опитват да не пипат много-много обелките от банани, сандвичи и сополиви салфетки, които им се подават. В Easyjet минават с огромен черен чувал, пича е с ръкавици и тъпче в чувала без притеснение. Всичко е индустриално, на едро, бюджетно-ориентирано.
Което ме навежда на най-интересният въпрос – как Wizzair имат 4 стюардеси; екипаж и наземен персонал, а Easyjet имат 2-ма, 3-ма човека, които са наземен екипаж и стюарти. Само на пилотите май не са им намерили втора работа, но може би просто съм пропуснала. Нищо чудно да пишат текстовете на милионите им брошурки в кабината при по длъжките полети…
Едно обаче е общото м/у двете компании – като ракови образувания са. Разрастват се с невероятна бързина. Интересни ще са ми и занапред. Не само като средство за придвижване.
П.С. Ако не е станало ясно, защото съм се опитвала да бъда обективна – аз съм фен на Wizzair.
Categories:
