Подтикната от мицева се огледах в огромната фонотека на Л. (около 2000 диска) и принудена да избирам, потънах в дълбок размисъл. После, след дни терзания реших, че няма смисъл. Бих могла да спомена някои албуми, които слушам по-често. Бих могла да отбележа изпълнители, които следя отдавна и отскоро, но в никакъв случай не бих могла да бъда изчерпателна. Затова написах на един лист първите 7 имена, които ми хрумнаха и ги нарочих за любими.

Знам, че когато стигнете до края на статията заглавието ще ви се стори малко странно – само 2ма от изпълнителите са скандинавци. Толкова е вярно и самото ревю – утре ако ме попитате бих могла да ви кажа съвсем други музканти като любими. В крайна сметка тук не присъства никаква класическа музика, няма ги Майлс Девис, Маркус Милър. Няма го Ал Ди Меола и т.н. и т.н. Няма ги и женките (сори за нарицателното, с най-добри чувства го казвам) Даяна Крол и Ди Ди Бриджуотър.

Ето ги 7-те написани на листчето:

E.S.T

E.S.T

Скандинавско трио. Начинът им на мислене е завладяващ. Композициите им, изпълненията има са толкова богати, че колкото и пъти да ги слушам все намирам нещо ново. На живо са дори по-добри от студийните им албуми, който са невероятни. Има някаква алхимия, която създават с публиката и от която се хранят. Никога не съм губила до такава степен усещане за време/място/пространство както на техни концерти.

Любими албуми:

2003, Seven Days of Falling

2003, Live in Stockholm

2005, Viaticum

2006, Tuesday Wonderland

–

Nils Petter Molvær

Nils Petter Molvaer

Тромпетист с attitude. Прецизен до умопомрачение, иновативен, разпознаваем от хиляди километри и сред хиляди себеподобни. Най-киселият музикант, когото съм имала честта да гледам на живо. В Ротердам на Норт Сее Джаз фест почти наби звукооператора, заради някакви нечути от мен изкривявания на звука. Човекът свиреше в палатка и имаше 30 минути на разположение да си направи озвучаването, но искаше перфекционизъм постижим само след дни работа. Харесва ми стремежът му към качество на звука, качество на изпълнението – неговата музика го заслужава.

Любими албуми:

1998, Khmer

2000, Solid Ether

2005, Remakes

–

Philip Glass

Philip Glass

Нямам никакъв шанс да обобщя Филип Глас. Той е изкючително продуктивен композитор. Прави филмова музика, но има и прекрасни албуми с минималистичн симфонии и опери. Самият той се дистанцира от определението ‘минималист’ и се нарича композитор, който прави ‘музика с повтаряща се структура’.

Любими албуми:

1982, Koyaanisquatsi

1985, Mishima

1999, Dracula

2002, Naqoyquatsi

2002, The Hours

–

Yann Tiersen

Yann Tiersen

Французин, композитор, млад и много талантлив. Отново минималист. Музиката му е жива, лееща се, галеща. Първата ми среща с Йан Тиерсен беше с музиката на филма ‘Невероятният живот на Амели Пулен’. После гледах филма ‘ Good bye, Lenin’ и разбрах, че трябва да имам повече от него J

Любими албуми:

1999, Tout est Calme

1999, Black Session

2001, Amelie

2001, L’Absente

2003, Good bye, Lenin

–

Peter Hammill (ex. Van Der Graaf Generator)

Peter Hammill

Това е музикант, който обичам заради текстовете на песните му. Невероятен глас, невероятен музикант и факта, че има какво да каже прави дори спомена за някой от песните му ме кара да настръхвам.

Любими албуми:

1971, Pawn Hearts (Van Der Graaf Generator)

1971, Fool’s Mate

1973, Chameleon in the Shadow of the night

1977, Over

1986, And Close As This

2000, None of the Above

–

 

King Crimson

King Crimson

От самото им създаване през 1968 (първият им албум излиза 1969та) King Crimson налагат стандрти. Те са единствената група на която никога не бих могла да позная годината на издаване на албумите им. Те са timeless; над схемите и нормите, над човешките възможности, над възможностите на инструментите. Както казаваше един познат холандец – те правят ‘channelled music’.

King Crimson е академия за музиканти. Променяла е състава си многократно. Много от членовете й създават собствени групи, който стават изключително успешни. Едно е обединяващото за всички – невероятни музиканти.

Любими албуми:

Всички. (ОК – повечето)

Joni Mitchell

Joni Mitchell

Joni Mitchell е странна птица. Не блести с особени гласови възможности, нито пък е прекрасен изпълнител. Има нещо в нея, което привлича като магнит. Тя е свирила с невероятни музиканти, които казват, че е способна да извади най-доброто на което са способни. Joni Mitchell освен музикант е и много добър художник.

Любими албуми:

1976, Hejira

1980, Shadows and Light

1998, Taming the Tiger

2000, Both Sides Now

 

* Взела съм снимките от wikipedia.org или от официалните сайтове на изпълнителите. Надявам се да не съм нарушила нечии авторски права. Ако съм допуснала подобно нещо да се случи моля да ме уведомите за грешката и тя ще бъде незабавно отстранена.