Внимание: в материалът има коментари за съдържанието, които биха могли да ви развалят удоволствието от четенето/гледането.

Да, това е книгата, по която е правен филма ‘Изкупление’ с Кира Найтли, който май ще получи 1-2 Оскара (номиниран е за 5 ако не се лъжа). Направих го като по учебник – първо прочетох книгата, после гледах филма.

За книгата: Юън МакИън е университетски професор с над 10 книги зад гърба си. Целият си живот е перкарал в академична среда, което обяснява необичайният му начин на изразяване и лекият уклон към прозата на класиците в литературата, отколкото съпричастност към съвремения изказ. Началото на ‘Изкупление’ звучи като ‘Червено и черно’ на Стендал; напомня на Хенри Джеймс и неговия ‘Портрет на една дама’.

Силата на Юън МакИън е изключителната детайлност в изграждането на характери. С болезнена прецизност описва мисли и мечти, копнежи, страхове, страдания и екстаз докато хартиеният герой не се изправи пред очите ти като Франкенщайн от плът и кръв. Това прави слабостта на Юън МакИън още по-непоносима – историите, които разказва са съшити с бели конци, много често скучни, а понякога дори абсурни.

‘Изкупление’ е решена в три подкниги, които разглеждат различни периоди от времето на една и съща история. Първата част е прекрасна, макар трудна за навлизане. Нежна, подробна, затрогваща и разтърсваща те носи по повърхността на стеченията на обстоятелствата. Като сън, в който с натежали крайници и пресъхнали устни се опитваш да избягаш от неизбежното и затъваш все повече в кошмара на абсурдите. Сцените, в които е описана любовта на Роби към Сесилия, срещата им край фонтана и после в библиотеката са обсипани с малки еротични детайли и много прекрасни подробности.

Втората част е за II световна война и за ужасите, през които Роби минава с покъртителна решителност да оцелее, за да бъде отново със Сесилия. Тази част от книгата е направо неприятна. Много прилагателни, пренаписана и ..просто нечетима. Имах чувството, че авторът е направил сериозно проучване за Франция през войната и е абсолютно решен да го използва независимо от това дали се вписва в книгата или не. За първи път се изправям пред дилемата да прескоча ли последните 20 страници на тази глава или да изоставя книгата. Прескочих 20-те страници, така че това ревю не се отнася за тях. Много се извинявам ако в тях е сока на книгата и съм направила фатална грешка, макар много да се съмнявам.

Последната част е за Брайани – 13 годишното момиче, което забърка цялата каша. В края на живота си тя е решена да каже истината и да изчисти името на Роби.

Като цяло книгата е много неудовлетворителна. Написана е на помпозен английски (не съм наясно как е преведена на български), на който са говорили средната класа в началото на 20ти век. Много интересен, макар леко студен. Историята обаче, е абсолютно неубедителна. На мен ми е трудно да повярвам, че е възможно базирано на показанията на 13 годишно момиче (което дори не е жертвата), един човек да бъде пратен в затвора за изнасилване. Трудно ми е да повярвам, че Брайани би получила писмо за отхвърляне на публикация дълго около 2 страници. Всички писма, забележете – в ерата на компютрите, които аз съм получавала като отказ са 3 изречения. И много други подробности, които се трупат и оставят мътна утайка след себе си.

Ще дам на Юън МакИън още един шанс – последната му книга ‘На плажа Чесил’ (‘On Chesil beach’) беше на разпродажба на Хитроу. Ще докладвам.

За филма: Английски филм, който се прави на холивудски. Толкова по-истинско щеше да бъде с европейските подходи към истината, не бутафорната мащабност. Можеше, но не се е получило.

Your response: