Кингстън Блаунт е малко селце с една кръчма – The Green, и един ресторант – Cherry Tree. През него минава път В4009, който извън селото се нарича В4009, а след табелата става High Street. Ако караш с 40км в час, ще си преминал през селото за около 20 секунди.
Когато направих резервацията, хотела в който отседнахме се рекламираше като – „…в покрайнините на Оксфорд”. Покрайнините се оказаха на 15 мили надолу, по магистралата. Преди да видя селото и къщата мислех да поспоря с тях относно разтегливостта на понятията, после бях безумно щастлива – мястото е прекрасно.
Bed § Breakfast е хотелска концепция, при която отсядаш в истински домове на англичани, делиш дневна и трапезария с гостите, а домакинята сутрин ти приготвя закуска.
Разхождахме се с часове из градината и дори вечеряхме в ресторанта, до който се стига пеша, както гордо пише в наръчника за ползване на мястото. Наръчникът представлява 10-тина страници, връчвани в началото на престоя, старателно написани от домакинята. Там се разказва за семейството, къщата (строена от тях), мечтите им, постиженията – показвали са ги по Японската телевизия за красиви градини и са писали в за тях в местния вестник. Дават полезна информация за развлечения наоколо и как да ползваш гаражната врата след полунощ или интернета.
Това са снимки на хотела, но не съм ги правила аз. Не са преувеличени ни най-малко; чара е отсъпил място на комесиалността и най-хубавите моменти ги няма.
В дневната виси рокля, ръчно извезана от бабата на Джими преди 150години. По езерото има патки, който стопаните всяка година излюпват с инкубатор и после пускат на свобода. Имат 200 овце и още толкова крави, но всичко в къщата е застлано с дебел мокет и килими. Дори баните.
Ние отседнахме в двойната стая (общо стаите са 5). Това е стаята в розово на снимките, където в кошница бяха сложили бисквитки, чай и каквито други напитки би могъл да си пожелаеш, включително миниатюрна кристална гарафа с шери за преди лягане.
Закуската сутрин е в гостната, на огромна маса с изглед към езерото. Сладката са в кристални съдинки и лъжичките са съответно с дръжка на ягодки за ягодовото сладко и с къпина за горските плодове.
Кътче английски рай.



Лелелеле, искам и аз!
By: Александър Кръстев on април 6, 2008
at 2:04 am
Имала сте късмет. Аз май съм си Марко Тотев, защото веднъж налетях на такава оферта и когато се озовах на мястото, се оказа, че трябва да спя на корав като камък креват, а на сутринта ми дадоха два пръста блудкаво кафе, парче корав хляб и… половин чушка!
By: Апостол Апостолов on април 6, 2008
at 4:00 am
хех, приказха
By: tin4e on април 6, 2008
at 8:04 am
Влизането през гаражната врата е много сладко, и аз като бях в Кеймбридж ми обясниха, че така се влиза в къщата, ако се прибирам по-късно
)))
By: Мария on април 6, 2008
at 9:42 am
Ееййй, че кеф!
Вярваш ли в благородната завист? И аз – не.
By: marsian on април 6, 2008
at 10:55 am
Прекрасно е било!
By: Мицева on април 7, 2008
at 11:12 am