Винаги съм била подозрителна към авторки, чийто имена звучат като на жени способни да мелят само чик-лит или розови романи за поредиците на „Арлекин”. Колкото и да се старая да съм с отворено съзнание, за да съм модьерна, името на Филипа Грегори винаги ми е било с леееко булевардно звучене и досега съм я избягвала със старанието на гладно циганче – витрина на сладкарница.

Онзи ден обаче, валеше. Влязох да се скрия в любимите ми столични заведения – книжарниците и неволно посегнах към “The Other Boleyn Girl”. Кратката анотация за авторката показва, че освен изключително плодотворен автор – до тук девет книги, е Доктор по литература от 18-ти век, степен получена от Единбургския Университет. „Алелуя! – казвам си – Три вълшебни думички в едно изречение: литература, 18ти век и Единбург. Ще се чете!”

Книгата се оказа от много висок клас наркотици: 600 и малко страници за три дни, като се опитвах да имам и нормален живот извън четенето. Темата, позната от многобройни други интерпретации – любовната афера на Ан Болейн с Хенри VIII, коронясването й за кралица на Англия и обезглавяването й само 3 години по-късно, не прави книгата да звучи познато и изтъркано, напротив. Много от детайлите за живота и нравите в Англия по времето на Тюдорите ми бяха непознати – факта, че са пиели само бира и вино и никога вода, защото е била изключително мръсна и заразоносител, например; или че детската смъртност е била толкова висока, че са учели жените да не се привързват към децата си.

Позицията на жените в обществото, или по-скоро липсата на всякаква позиция и възможност за независимост е удивителна – жените не са можели да наследяват имоти, да притежават земя, напълно зависими морално и икономически от мъже – чичивци, любовници, братя и бащи. Ан и Мери, сестри и съпернички за сърцето на Хенри VIII са две велики жени за времето си, но и безпомощни пионки в ръцете на сплетничещите си роднини. Историята им на възход и падение е постлана със страст, ревност, амбиция и безскрупулност. Така добре са построени образите им, че към края на книгата преставаш да изпитваш симпатия или антипатия – заслужават и двете, както в живота нищо не е черно-бяло. Това, че краят на историята е известен не прави агонията от чакането на обезглавяването на Ан по-поносима или опиянението от главозамайващият й възход по-слабо.

Нямам търпение да гледам филма! http://imdb.com/title/tt0467200/

П.С. На края на книгата е публикувана библиография, обичайна за научен труд, не художествена литература.