Гърция, 2008г.
На път за София, от Халкидики, минаваме през Солун. Всичко в Гърция е свещенно – фурни се наричат „Агиос Георгиос”, магазинчета за цветя - „Агиа Марива” (Света Марина), камиони, профучаващи край нас, са приписани изцяло на светии от врсякакви произходи и величини.
Хапнали съвсем наскоро на крайбрежната улица в Афитос, никъде не се изкушаваме да спирем освен в Икея.
Икея се нарича просто Икея. Голяма, синьо-жълта и препълнена с пазаруващи. Всичко, зависещо от шведите е добре организирано и измислено – вътре е пълно с хитри играчки за децата, инсталирани, за да ги занимават, докато родителите им пазаруват, ли пазаруват; всички мебели, на които сядаш (в кафето, например), подпираш се (на пейките пред входа), посядаш да похапнеш (в ресторанта) имат цени и се продават. Веднага ни зарибиха с лампи, таблички (за да си държиш компютъра на корема, докато седиш на дивана) и какви ли още не ненужни вещи, просто защото можеш да ги огледаш, пробваш и най-важното: да ги видиш в естествената им среда.
Всичко, зависещо от гърците е объркано. За да влезеш в паркинга и съответно после в магазина, имаш два избора: а) заден вход с малки, тесни, задно-дворови улички, по които две коли не могат да се разминат; б) вход откъм булевард, който е толкова тесен, че ако някой излиза ти не можеш да влезеш. Всички надписи са на гръцки и само на гръцки. За да получиш фактура на плащане трябва да се наредиш на специално гише, което никъде не е обозначено и се налага да чакаш на две опашки.
Така или иначе напазарувахме точно толкова, колкото можем да носим. В къщи разопаковахме и сглобявахме – като дечица нов комплект „Лего”.
После се присетих за няколко (1, 2, 3, 4 (последната ми е особено любима!)) реклами на Икея, по които се захласвах преди време и ми се прииска да ги гледам пак. Доброволно. И това ако не е чудо…
За мен икея е Агia Ikea, без значение, че гърците още не са я канонизирали.
Categories:
