Забележка: горещо препоръчвам да прочетете Мишо първо.

Поредното лято се излюпва в клоните на черешата под прозореца. Превръща се от цвят в зародиш, после в миниатюрна черешка с блед цвят и накрая, една сутрин откривам, че цялото дърво се е накичило с ярки плодове.

Започваме да спим на отворени прозорци, което прави социализацията със съседи неизбежна. Както и със строителите от огромния динозавър на ъгъла, през две преки от нашата улица, чийто чукове работят задължително сутрин между 7 и 8. Непрекъснато. После, през деня, се включват епизодично – няма вече кой да будят…

И Мишо се завърна. По-скоро търсенето на Мишо продължи.

Една сутрин, било е много ранно лято, защото черешата беше настойчиво зелена, през открехнатата балконска врата се чу:

- Мишооооо.

Аз вдигнах поглед и усмихната казах:

- Мишо и баба му са добре. За разлика от нашия будилник, който току-що остана без работа.

Мъжът ми се усмихна разсеяно. После каза, че може би, в такъв сличай е време за море и забравихме.

Това лято ни се налагаше да ставаме рано, затова Мишо не беше интензивна част от живота ни, както преди. Чувахме за него естествено, в края на седмицата и между честите ни пътувания.

После един ден се случи!

Следобедния пек ме беше натикал в мишата дупка на най-усойната възможна стая. През отворения прозорец отекваха градски шумове – непрестания тътен от далечно движение на хиляди коли; откъслечни разговори, смях; строежи. И Мишо.

Този ден го търсеха от много ранна сутрин. Задълбочена в яростно тракане по клавишите, не обръщах внимание. Две жени започнаха да си говорят току под прозореца ми и неволно се заслушах:

- И вашия ли го няма?

- Тръгна нагоре по улицата и още не се е върнал. Цяла сутрин го търся.

- Да не е разгонен?

- Разгонен е! Догодина мисля да го скопя!

- Хайде успех в търсенето!

- И на теб. Хубав ден – и в един и същи дъх, същият глас се извисява – Мишооооо!

Аз застивам: Мишо е котка! Цели две лета – е лято и половина, сме живели в заблуда! Мишо е котка, а аз нямам с кого да споделя това фундаментално разкритие. Едва успявам да издържа до края на деня, когато мъжът ми се прибира. Без здравей, без целувка трескаво изстрелвам:

– Мишо е котка!

Гледаме се потресено няколко секунди, после много се смеем, докато вечепяме на свещи – ние, Мишо и стопанката му.

Животът никога повече няма да е същия. Животът продължава.