Продължение на Книжна пеперуда.

Good bones

by Margaret Atwood

Това книжле е с много къси разкази, по-скоро фейлетони или есета. Прочела съм първите 3-4 и доколкото мога да преценя, не са свързани помежду си. Някои са стари приказки, разказани от нейна гледна точка; други са научно фантастични, но всичките са като искри вдъхновение, брилянтни идеи в малки количества, които няма да порастнат и са събрани на едно място, точно за горещи лета като това.

Докато я четях много ми харесваше, но един ден просто забравих за нея. Сега ще си я продължа.

btw Маргарет Атууд има хубав сайт. Старомоден и изчанчен като нея самата, но очарователен.

Психологията на К. Г. Юнг

от Йоланде Якоби

Тази книга не я почвам за първи път. Общо взето през последните 4 години съм я почвала всяко лято по веднъж. В резултат на което, съм прочела първите 20 страници 4 пъти, после нищо.

Книгата има два предговора – единия от самия Юнг (Якоби му е сътрудничка дълги години), а после е въведението. И в първия и във втория предговор казват, че книгата била вярна и хубава. Въведението звучи обещаващо. За самата книга нищо не знам.

The Unconsoled

by Kazuo Ishiguro

Последната книга, която не съм чела на този съвременен класик. Всички други бяха прекрасни, като някои от тях – Never let me go, май ми е любима. Прочетох я за едни 36 часа, в които изобщо не успях да я оставя. Типично за книгите на Ишигуро е, че той лъже с разказа си. Както е в When we were orphans – разказът е от първо лице, понякога се пренася 20 години напред, но в живота на същата жена, която разказва за себе си. И в едно единствено изречение, към края на книгата, разбираш, че тя лъже. Спомените й, волно или неволно, са изкривени и ако не си внимавал, трябва да се върнеш и да прочетеш цялата книга отново, през переспективата на това знание.

Подозирам, че и тази е такава; в момента просто нямам капацитета да внимавам толкова.

Името ми е червен

на Орхан Памук

Първата книга, която подхващам на Памук. Едно мога да кажа – не е реално криминална история да е толкова скучна. Тази книга е хапче за сън – две страници са ми достатъчни, за да откарам в дрямка цял следобяд. Дори и да я почна свежа като росна маргаритка.

Нямам идея за какво става дума, защото е много трудно да следиш нишката на разказа прочитайки само по 2 странички всеки път.  Мога да си я оставя за дълбоката ми старост, когато ще страдам от безсъние (като всички възрастни) и тя ще ме приспива.

Това е за започнатите. Сега отивам да довършвам.