После, след като установих, че от месеци отварям блогосферата все по-рядко и по-рядко и че това, което получавах от нея ми липсва реших, че имам право на глас.

Кое е най-лошото нещо, което би могло да се случи, ако повдигна темата: никой да не обърне внимание и умиращият ми интерес към блогосферата да продължи да умира? О, чакайте малко – това ще се случи независимо дали кажа нещо или не…

Какво беше блогосферата за мен преди?

Трибуна. Място на съмишленици, които аматьорски или професионално, с подръчни средства или с много старание поддържаха личните си блогове, защото имаха да кажат нещо. Дали ме дразнеха с многословието си (Ангел Грънчаров), дали ме възхищаваха с простата красота, която създаваха (http://www.decocentric.com/) или ме занимаваха с неща, които не бих слушала иначе, но с удоволствие зачитах (Струва си! На Горчилов) за мен това беше място, на което будни умове се събираха да кръстосват злободневни мисли.

Блогосферата ме запозна с много от обществените проблеми, които биха останали само частни или напълно нерегистрирани от мен – природозащитниците и техните каузи за опазване на природата в България; инициативите на Горичка; Openlyfeminist на Петя; Animal Rescue; GreenTech; за мен това беше моята виртуална кръгла маса, където чувах проблеми и решения и мнения и понякога опознавах хората зад тях, понякога си оставаше само до това.

Разбира се винаги е имало неща, които не ме интересуват, но моите интереси не са обществените интереси и моята идея за блогосферата не е общата идея за блогосферата.

Какво е блогосферата за мен сега?

Селска седянка. Мъжете си говорят за технологии, жените за храна и плетки. В това не би имало проблем ако до постове за сериозни социални проблеми, като наркомания или Бусманци, не се появяват рецепти за браунита. Или ако в един и същи преглед не виждах снимки на животни, които са видели най-лошото от хомо сапиенс и снимки от дневното меню на човек на диета.

Време е Блогосферата да престане да бъде локва, в която всичко, случващо се около нея се отразява без особен смисъл или причина. Време е да се определи, какво точно място иска да бъде и да се придържа към това; или да промени формата под която съществува…

Не знам.

Знам само, че във вида, в който е сега, за мен не работи. Питам се дали проблемът е само в моята глава.

Или във вашите също?

Относно анкетите на Дневник, винаги съм се чудела, дали нарочно им се получава или е без замисъл, но графичното представяне на отговорите винаги изобразява среден пръст. Справка: виж архив анкети. Хм.

Инструкции: Клик на картинката за цялата статия.