Споделям това, защото вярвам, че цивилизованите и добронамерени хора в България са 90%, но са тихи и възпитани. Останалите 10% (като добичето на снимката) правят живота труден. Е, г-н Константинов време е да научите, че хората, с който съжителстват имат значение. Тяхното мнение, здраве и достойнство също.

TV мутри срещу Киро. Round 2*.

Юлиан Константинов Снимка: NOVA TV

Мислех, че мутренските години са си отишли, но май съм се пообъркал. Черните джипове, затъмнените стъкла, арогантните хора продължаваме да ги срещаме обикновено по пътя, когато ни засичат, отнемат предимство, присветкват ни с фарове на магистралата, паркират по тротоарите. Не заради друго, ами защото те са друга по-висша от нас класа и няма как да се засечем на едни и същи места, по едни и същи заведения, в една и съща социална среда, освен на едно място, което всички делим – пътя. Funny, right?

Цялата статия можете да прочетете на блога на Кирил Христов, когато кликнете на заглавието на статията.

 

Много отдавна се каня да зачекна тази тема, но все си казвах, че не е моя работа – хората, които пишат тук изглеждат доволни; хората, който администрират (чрез ненамесата си) също показват задоволство; хората, които посещават… е тях никога няма как АЗ да разбера какво мислят, седейки зад компа си.

После, след като установих, че от месеци отварям блогосферата все по-рядко и по-рядко и че това, което получавах от нея ми липсва реших, че имам право на глас.

Кое е най-лошото нещо, което би могло да се случи, ако повдигна темата: никой да не обърне внимание и умиращият ми интерес към блогосферата да продължи да умира? О, чакайте малко – това ще се случи независимо дали кажа нещо или не…

Какво беше блогосферата за мен преди?

Трибуна. Място на съмишленици, които аматьорски или професионално, с подръчни средства или с много старание поддържаха личните си блогове, защото имаха да кажат нещо. Дали ме дразнеха с многословието си (Ангел Грънчаров), дали ме възхищаваха с простата красота, която създаваха (http://www.decocentric.com/) или ме занимаваха с неща, които не бих слушала иначе, но с удоволствие зачитах (Струва си! На Горчилов) за мен това беше място, на което будни умове се събираха да кръстосват злободневни мисли.

Блогосферата ме запозна с много от обществените проблеми, които биха останали само частни или напълно нерегистрирани от мен – природозащитниците и техните каузи за опазване на природата в България; инициативите на Горичка; Openlyfeminist на Петя; Animal Rescue; GreenTech; за мен това беше моята виртуална кръгла маса, където чувах проблеми и решения и мнения и понякога опознавах хората зад тях, понякога си оставаше само до това.

Разбира се винаги е имало неща, които не ме интересуват, но моите интереси не са обществените интереси и моята идея за блогосферата не е общата идея за блогосферата.

Какво е блогосферата за мен сега?

Селска седянка. Мъжете си говорят за технологии, жените за храна и плетки. В това не би имало проблем ако до постове за сериозни социални проблеми, като наркомания или Бусманци, не се появяват рецепти за браунита. Или ако в един и същи преглед не виждах снимки на животни, които са видели най-лошото от хомо сапиенс и снимки от дневното меню на човек на диета.

Време е Блогосферата да престане да бъде локва, в която всичко, случващо се около нея се отразява без особен смисъл или причина. Време е да се определи, какво точно място иска да бъде и да се придържа към това; или да промени формата под която съществува…

Не знам.

Знам само, че във вида, в който е сега, за мен не работи. Питам се дали проблемът е само в моята глава.

Или във вашите също?

Posted by: sylvia a. | януари 29, 2011

Из анкетите на в-к Дневник

Моят отговор би бил: 4. Ха ха.

Относно анкетите на Дневник, винаги съм се чудела, дали нарочно им се получава или е без замисъл, но графичното представяне на отговорите винаги изобразява среден пръст. Справка: виж архив анкети. Хм.

Не наистина – едва ли статията ще стане истина, още по-малко ще навлезе в масово производство. Знучими леко…ами футористично.  Насилниците обаче са си съвсем истински и често, когато чета или слушам за ужасяващи истории си пожелавам такъв тип неща наистина да бяха истина.

Инструкции: Клик на картинката за цялата статия.

Posted by: sylvia a. | октомври 1, 2010

C’est La Vie, уви

Older Posts »

Категории