Posted by: sylvia a. | април 22, 2007

Пътуване с край

Пътуване с край

За The music of chance на Пол Остър

Както повечето книги на Пол Остър и тази е малка – 200 страници или може би малко над 200. Човекът и трилогия да пише рядко минава 300 страници. При всичките му книги имам чувството, че започва проект с намерението да направи нещо Голямо, нещо Велико, с което да го помнят. Пише първите 50 страници старателно: влага много мисъл и въображение, дава всичко от себе си на проекта. Праща ги на издателя си за рецензия и онзи му се обажда и му казва: ‘Пол, пич супер книга си почнал! Много ми харесва, шедьовър ще е. Можеш ли обаче да побързаш, защото читателите ти, твоята Публиката е жадна за следващата ти книга и трябва да им я дадем преди да са те забравили!’ От тук нататък нещата спираловидно тръгват надолу и книгите му винаги излизат леко недоклатени, куцички някак.

Май няма как да го крия повече – аз не съм от лудите почитатели на Пол Остър. Той пише, аз чета, но и двамата нямаме много респект един към друг.

Да се върна на The music of chance.

Сюжетът е странно интересен: пожарникар на име Наш, някъде там в Америка, наследява малко пари, купува си кола и тръгва да пътува. Слуша музика (класика и джаз) и пътува. Кара си колата из прашните Щатски междуселищни пътища и така година и половина. Понякога се отбива да види дъщеричката си, която живее при сестра му; периодично чука една позната в някакъв град и често си казва, че следващият месец ще му е последен на пътя. Ще се задоми, ще прибере дъщеря си и ще заживее щастливо. На сутринта обаче става, качва се в колата и запрашва нанякъде, оставяйки плановете за улягане в поредното хотелско легло.

После среща Джак Поци и животът му се поема по неочакван път. Джак Поци е професионален комарджия. Играе с богаташи, и по турнири и така си изкарва прехраната. Когато среща Наш е доста бит и без пукната пара – нещата не потръгват добре на играта на покер предишната вечер и партньорите му го спукват от бой. Наш го качва в колата – окървавен и недоспал и от дума на дума Поци му казва, че иска да намери пари, за да участва в игра на покер с двама богаташи, които е сигурен, че ще победи без проблем. Наш решава, че това е шанс да добави малко пари към изтънялата си пачка и му предлага да му заеме сумата срещу процент от печалбата.

Нищо не се получава така, както двамата го замислят. Пол Остър си е дал труда да направи историята неочаквано оригинална и от уважение към това няма да ви я преразказвам.

Книгата има добър финал, достоен за прозата преди него. Героите са триизмерни и мотивирани, макар на места ирационални.

Този път давам звездичка на Остър. Справил се е.

Advertisements

Responses

  1. Привет!
    Въздържам се да критикувам писания по блоговете. Но тук много ми се прииска. „Героите са триизмерни и мотивирани, макар на места ирационални.“ Какава е лочичческата връзка между триизмерен и мотивиран? На всичкото отгоре пък и ирационални. Ирационални могат да бъдат и реалните хора, които също са триизмерни и понякога и мотивирани и в това няма нищо впечатляващо. Това нищо не казва и изречението се пука от несвързаност.
    „Книгата има добър финал, достоен за прозата преди него.“ Това пък какво значи? Коя проза? Искаш да кажеш, че историята е готина и финалът също?. Финалът не е ли част он романа? Прозата преди финала може да бъде и цялото творчесто на Остър, което не чак така ти харесва, ама айде. Ако финалът на един роман е лош, тогава добър ли е самият роман? Или ако романът наистина е добър, не включва ли това, че и финалът е добър?
    Не е заяждане. Просто внечатление на прост читател. Това е и призив за обмислено и сносно писане. Иначе евала, че пишеш рецензия за Остър, чийто сюжет определяш като „странно интересен“ каквото и да означава това.
    поздрави и до нови срещи
    мисли+думи

  2. Петя,
    Изречението ‘Героите са триизмерни и мотивирани, макар на места ирационални.’ означава следното: докато четях книгата имах чувството, че Наш съществува наистина. Тази илюзия не ми се случва често. Чета много и най-малките пукнатини в адекватността на действията ми пука балончето. Затова е триизмерен.
    Мотивиран е, защото реакциите на нещата, които му се случват са адекватни и достоверни (повечето хора така биха реагирали), но има моманти (когато дава всичките си пари на Поци да ги заложи на покер без да го познава, а после след като той ги губи залага колата и дори свободата си), когато е тотално ирационален.
    Относно финала. Пол Остър на всичките си други книги се дъни с финалите. Плитки като от сапунки, ползващи старата фабула на недовършеност, за да остави въображението на читателя да довършва вместо него и т.н. Тук финала е добър: Наш умира в колата, коато толкова много харесва, като повлича със себе си хората, които не харесва. И така.

    Прочети книгата по-добре.
    Не възприемам коментара ти като заяждане, но малко се учудвам, че рецензията те е впечатлила до толкова че да пишеш. На мен ми е малко постна и обратното на впечатлителна.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: