Posted by: sylvia a. | юни 26, 2007

Tipping the Velvet на Сара Уотърс

Взимам метличка и лопатка и старателно опитвам да събера трохите останали от доскорошната ми цялост. Тази книга ме разби. Разби ме физически – схваната съм от четене в неудобни пози, общо взето където сваря – летища и самолети, таксита, дивани, легла и кухненската маса рано сутрин, за да не преча на мъжа на живота ми да си забравя тревогите от вчера, за да има място за утрешните.

Разби ме и сексуално – книгата си е откровено софт порно и аз така и не успях да не се изчервявам и да не се оглеждам крадливо наоколо когато чета на публични места, все едно хората могат да видят мислите ми.

 Това се случваше с мен, докато междувременно в книгата се случваха хиляди други неща.

Бих казала, че трябва да е трилогия (тя е вид трилогия, ама трябва дори да са в отделни книги!).

tipping-the-velvet.jpg

‘Tipping the Velvet’ се разказва за девойка, която има проблем с идентифицирането на пола си по времето на викторианска Англия. Действието се развива през 188.. година и повярвайте ми нравите не са били много различни тогава: просто са се проявявали само в спалните, не по сергиите за вестници и порно каналите на телевизията.

Девойката, облечена ту като момче, ту като момиче минава през умерена бедност до безогледен разкош и после до крайна бедност.

Книгата, макар зачената като любовна история, бавно се превръща в не-демонстративно нагледно пособие, с което майките биха могли да плашат дъщерите си и накрая (представете си!) в комунистически манифест. Мътните й води те водят в посоки, бавни и дълбоки, които оставят достатъчно време, за да се замислиш как хората, които срещаш променят съдбата ти, да осъзнаеш важността на избора на това кой позволяваш да те променя духовно и физически, всякак.

Най-напред Нанси среща Кити. Нанси Астли е от крайморско градче в Англия. Семейството й има ресторант, където тя помага всеки ден и за развлечение ходи на театър. Една вечер в театъра вижда нова актриса – Кити Бътлър, която пее преоблечена като мъж и се влюбва до самозабрава. Следват безброй трепети, Нанси заминава за Лондон с Кити, става неин партньор на сцената, любовница и накрая Кити и разбива сърцето като избира да се омъжи за мениджъра им.

Нанси избягва през глава с разбито сърце и започва новият й живот като проститутка по улиците на Лондон, преоблечена като мъж. Накратко лесбийка, в мъжки дрехи, задоволява нуждите на мъже с хомосексуални наклонности.. (тук има къстъмър сървис конфликт, защото тя не казваше на мъжете, че е жена, а те бяха с хомосексуални предпочитания и всъщност ги подвеждаше да ползват услугите на пола, който те не искаха..).

Една вечер карета я проследява на път за дома й и Нанси получава предложение да живее в дома на богата дама, преоблечена като мъж. Следват оргии, пиянства, наркотици и т.н. подробно описани в книгата, за който се интересува. Нанси, в самозабравата си и забравата на всякакви граници спи с една от прислужничките и бива позорно изгонена на улицата без пукнато пени в джоба си.

Тази глава много ме изтормози. Мислите ми  ме оставиха засрамена и замислена в ъгъла да сканирам границите на морала, ценности и обективността си. От една страна това, че е лесбийка никак не ме впечатли; нито дори странният й избор да проституира. Какво всъщност ме впечатли толкова? Предполага факта, че тя избра да бъде сексуална играчка от скука, не от нужда. Защо глада и мизерията за мен са оправдание за проституция, а разкоша е продажност и грях? Означава ли това, че ако проституираш за пари, докато си стъпиш на краката е ок, но ако продължиш да го правиш и когато съществуването ти не е в опасност е достойно за презрение?

Последната глава е най-странна.

Нанси натирена от къщата на богатата дама си припомня за момиче, което среща в деня преди странният и живот като държанка да започне, успява да я издири и припада на прага й.

Франсис – името на момичето се оказва общественичка, лесбийка и .. комунистка. Книгата завършва като на работнически митинг (където Нанси дори дръпна реч) среща всичките си любовници на куп, включително Кити, но осъзнава че обича Фло най-много.

Евтинко. Много евтинко.

Толкова се разочаровах от края, че нямам дори желание да проверявам дали книгата е преведена на български, кога е писана и какво друго е издала Сара Уотърс.

Advertisements

Responses

  1. Така, както го описваш, явно си е просто софт порно. Вълнуващо, въздействащо и явно недотам софт на места, но пак…
    Обаче това за проституцията е интересно. Дали пък въпреки толерантността си не мерим със собствения си аршин, какво е добро и какво лошо. По-скоро е това. Ако някой пропилява таланите си и не върши нищо смислено, с времето, за теб той ще стане най-малкото скучен. Оттук презрение и после пълно игнориране. Мда;-)

  2. минисериите на BBC бяха доста добри

  3. Книгата е невероятна, както всички книги на авторката. Но ако трябва да се започне отнякъде, то трябва да се започне с тази, а след това с Fingersmith


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: