Posted by: sylvia a. | юни 29, 2007

Кратка история на тракторите на украински от Марина Левицка

shotr-history.jpg shotr-history-eng.jpg

Много симпатична книжка. Самоиронична, без да е цинична. Истинска без да е досадна и да се придържа твърде много и твърде дълбоко към реалността. ‘..some things are better not said because they could not be un-said.’

За книгата: 84-годишен украински пенсионер се жени за 36-годишна разведена украинка със син тийнейджър. Рецепта за бомбена експлозия, която не спира от момента, в който Валентина се появява на сцената – едрогърда, платинено руса и с розови пантофки с пухчета и високи токчета до последните глави, в които тя напуска къщата на бившият си 84-ри годишен съпруг, за да се прибере в Украйна с бившият си украински съпруг и с бебе на ръце, чийто биологичен баща е неизвестен. Междувременно има сцени от рода на натоварването на газова готварска печка върху архаичен Ролс-ройс. Печката трябва да бъде отнесена в Украйна и за целта, с помощта на сложно измислена система за повдигане и дърпана от зелена Лада, бива натоварена пред смаяните погледи на съседите в кроткото селце Питърбъроу.

Лее се много домашно сливово вино, от което спиш като пор, но имаш огромен махмурлук на другата сутрин; готвят се огромно количество полуготови манджи от Теско, защото според Валентина това е градско готвене и се говори много за трактори и инженери (аз тези части ги четох набързо, макар че аворката твърди че са важни. Може би.).

Естествено двете дъщери на пенсионера-похотливец – Вера и Надежда, никак не са щастливи от женитбата на възрастният си баща за разхайтената примадона и изобщо не ги трогва евентуалната й злощастна съдба ако бъде депортирана обратно в Украйна. Те правят всичко възможно да спасят баща си от лапите на Валюша и междувременно откриват нови неща в себе си, семейната си история и една за друга.

Книгата не е толкова смешна колкото пише на корицата, но е забавна. Не е мъдра, но няма и претенции за задълбоченост. Доколкото разбирам е стриктно биографична, макар че не го пише. Просто фактите за авторката и главната героиня в книгата поразително си приличат…

За авторката: Марина Левицка е родена в лагер за бежанци в Германия, малко преди края на втората световна война. Израсла е в Англия и преподава в Шефийлд Халам Университет. Има дъщеря и съпруг англичанин.

Когато прочетете книгата ще разберете, че това е абсолютно същото като главната героиня.

Казват, че не можем да пишем за неща, които не познаваме добре. Но чак пък биографично..

PS. Публикувам английската и българската корица, за да илюстрирам една мое отдавнашно възмущение от грозотата на бг-кориците. Тази книга е идеален пример: английската, макар двуцветна изглежда пъти по-интересна и привлекателно-ангажиращо-интелигентна. Българската дава идея за тъповата комедийка. Това обаче е друга тема, мнооого обширна.. за отделен пост, дори отделен блог.

Advertisements

Responses

  1. И аз се разочаровах в началото, че книгата не етака смешна, както очаквах. Признавам си, че се надявах на нещо като продължение на „Everything is illuminated“. После обаче се увлякох по историята на украинските трактори – никак не си права да я пренебрегваш, пълна е с остроумни аналогии и откровения за човечеството като цяло. Но безспорно най-интересна за мен беше историята на украинското семейство през време на войната. Толкова откровена, непристорена, с всичката оголена и неприкрита човешка глупост, страст, конформизъм, жажда за живот. Оцеляването сведено до висша форма на изкуство. Оцеляване на всяка цена. Така и не се разбира какво се е случило между бащата и голямата дъщеря в концлагера, и аз дълго гадах и си измислях варианти, докато накрая реших, че няма значение и също като по-малката сестра приех, че просто е било ужасно, толкова ужасно, че за него не може да е говори. наистина, какъв е смисълът да помним и да знаем за ужасите на света. Те нямат край. По-ценното, което аз намерих в книгата е кротката щедрост на прошката. независимо, че провеждат истинска семейна битка, в която мнозина биват наранени, накрая героите се разделят като приятели, с надежда и малко по-добри.
    На мен книгата ми хареса.

    Поздрави!
    ПП. Изчетох целия ти блог на един дъх. Страхотен е!

    Изабела


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: