Posted by: sylvia a. | август 3, 2007

Бил съм се бил напил

Една публикация в блога на Thiona ме подсети за изречението в заглавието, което често занимава мен и любимия. Една вечер, в циганския квартал, ама точно по средата, ни свърши бензина и един циганин помага да бутаме колата (2,6 тона 🙂 ) до най-близкия лук ойл. Докато бутаха (аз си седях в колата и въртях геврека) слушах как приятелят ми и циганина си говорят.

– Ти с какво се занимаваш? (пита мъжът на живота ми в плах опит за любезност, която не може да бъде изтилкувана като подстрекателски или конфликтен въпрос)

– Тапицер съм аз и брат ми. Ако имаш нещо – фотьоли, дивани, сичките. Занаята в затвора го учх.

– Кога беше в затвора?

– Е ся излезнах.

– Защо беше в затвора?

– Стари работи..

– Кажи де.

– Ми, бил съм бил на 16 години и съм крал некви железа.

– Сега на колко си?

– На 18.

Advertisements

Responses

  1. То аз като бях по-малък и направил голям гаф също говорих така 🙂 Съвсем нормално! Говорене тип ,,Някъде нещо се е случвало с мене, не разбрах съвсем…“ :Р

    Но това, което ме изненада е услужливостта на циганина. Аз си мислех, че по улиците се води война 🙂 Браво на човека!

    Това да работиш в затвора (вместо само да лежиш и чакаш) има много добра възпитателна роля по мое мнение. Мисля, че в България за първи път е въведена тази практика.

  2. Ааа, много беше услужлив циганина. Младен. С добро ще го запомним за помоща му от сърце (и за 10 лева де 🙂 )

  3. Ахахахахахаха

    Току що обезсмисли моя коментар 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: