Posted by: sylvia a. | август 16, 2007

Дестетият

http://tenth.banskojazz.com

Десетото издание на Банско Джаз фест беше страхотно!
Площада на Банско беше място, на което се случваше джаз на много високо ниво! Не мога да го сравня с предишните издания на феста, защото не съм била, но го сравнявам с
NorthSea Jazz Fest, на който бях само за ден тази година и Банско Джаз, макар и 1/16та като големина (на NorthSea Jazz Fest имаше 16 зали, в които дневно се провеждаха около 4 концерта) като начин на представяне и подбор на музиканти беше мноооого ок.

Имаше неща за ценители, като например Денис Джана, която е вокал признат световно за най-правилната изпълнителка на джаз. Тя пее като по учебник и има невероятно чист глас. Доколкото знам това е първото й идване в България.

Имаше и купон, като Drums United, които бяха събрани от всички краища на планетата: Холандия, Испания, Суринам, Бангладеш и една африканска страна, на която забравих името. Целия площад беше на крака и на никой не му пукаше, че вали. Всички резонираха с ударите на конги, цимбали, бонго, маракаси, сабар, джамбе (на сцената имаше 9 различни ударни инструмента). Хората на площада пяха с испанката и крещяха африканските ритми, които издаваха двамата от Африка, облечени с традиционни носии – ярки достатъчно да се виждат и от Разлог.

Drums United

Бангладеш, Холандия и Суринам в редичка

Имаше и изненади за нас, като присъствието на професор Аугуст-Вилхелм Шеер, създателя на Aris, мулти милионер и невероятен ум, който скромно забиваше на сакс-а си. Говорихме с него и го попитахме защо е толкова инкогнито в България, а той каза: ‘Това е личният ми живот. ‘

Обективната страна: това е най-международният джаз фест на който съм била в България. Публиката и изпълнителите бяха от всички краища на света. По пейките чувах английски, френски, немски, унгарски и куп езици на които не обърнах внимание, защото бирата беше по левче половинката.

Скритата страна на нещата бяха Jam Sessions като за световно! Банско няма клуб, който да става за музика на живо ама хич! Jam Sessions се случваха в едно клубче, наречено Бъндерица, на което сцената е колкото малката ни тоалетна и без грам осветление. Това обаче не попречи на съботния Jam Session да се съберат 7 музиканта, които свиреха с присвити лакти, защото нямаше грам място! Оставахме всяка вечер до 4 сутринта и си тръгвахме далеч преди купона да е свършил.

Jam Session

Камелия Тодорова

Брас секцията присвита в ъгъла

Drums United слушат jam session

Най-гадното нещо (и далеч напред пред конкуpентните други гадории) беше изрода Тома Спространов, които водеше събитието и представяше музикантите на допотопният си английски. Както каза един мой приятел: какво се очаква от човек, който има думата ‘прост’ в името си…

Озвучаването беше ок понякога, в други случаи не можеха дори с микрофонията да се справят, но така е с изпълненията на живо. Музикантите имаха 10мин. между концертите да си наредят инструментите и всичко се случваше пред публиката, която чакаше търпеливо. Невероятно постижение е да се справиш за толкова малко време.

Като край мога само да кажа: Фен съм! Търсете ме и догодина пак там.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: