Posted by: sylvia a. | август 22, 2007

The Black Dahlia by James Ellroy

Още една книга в колекцията ми ‘книги-по-които-има-филми’, но и за тази си имам оправдание (не, че някой ми го иска де) – тази книга е определена като един от най-добре написаните криминални романи, ever. И аз чета.. black-dahlia.jpg

Чета, обаче нищо не разбирам. Буквално. Това е най-жаргонно написаната книга, която някога съм чела. Лос анджелиски уличен жаргон, който ми изправи космите по врата с безочието си. В книгата има много бой – на боксовия ринг, по улиците, в къщите. Има проститутки, чукане, болести, смърт. Има луди…всъщност всички са луди по своему, точно както е в живота.

Разказът е като стрелба: рязък, кратък, директен, свой.

Това, което ми хареса най-много обаче е историята. Това е криминален роман, който макар безумно фокусиран върху престъплението разказва много повече за влиянието на убийството върху живите; как ги променя; защо ги променя; какво им отнема и дали нещо би могло да им даде… Харесаха ми лъжите и потайността между героите – потвърждение на мислите ми, че пораствайки акумулираме все повече лъжи, ставаме по-сложни, по-конкретни, по за ценители само на нашия вид. Любовта на никого в този роман не е розова и чиста. Славата не е вечна и винаги заслужена. Смъртта дебне зад ъгъла и макар плашеща, не винаги е нещо лошо. Покоят на мъртвите понякога изглежда примамлив пред кошмарът на живите.

Скелетът на историята: млада жена е зверски убита в Холивуд, Лос Анжелис. Голото й тяло, разрязано на две и напълно обезкръвено е захвърлено в покрайнините на града. Зверското престъпление – момичето е измъчвано в продължение на два дни, преди да се задави със собствената си кръв и да умре, разтърсва Холивуд и 200 детективи са пуснати по петите на убиеца.

Книгата обаче не започва с извършването на престъплението и не свършва с разкриването му. Книгата започва с живите, техните отношения, минало, болки. Завършва за много от тях преждевременно и оставя малко, измъчено happy end-че за накрая, като завършек на въпросително изречение. Като: ще го живеем ли?

Веднъж, гледайки Forensic Detectives по Discovery си помислих, че никога няма да спра да се учудвам на това, което хората си причиняват един на друг. Тази мисъл ми изглежда по-мъдра след The Black Dahlia.

Advertisements

Responses

  1. по black dahlia има и игра от преди 8-9 години. отчасти свързана с книгата, но все така невероятна.

  2. не знаех за играта. аз и филма не съм гледала, но ще поотложа, че много ми дойдоха убийствата.. иначе наистина невероятна книга.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: