Любляна

През Любляна минахме на път от Италия за България. Маршрута беше Венеция – Любляна – Загреб – Белград – София. Любляна си я бяхме планирали за вечеря, залез и разходки. Точно по план бяхме там към 6 на свечеряване.

(Интересно какво GPSите разбират като център на град. Пускаме GPSa, ТомТом и му задаваме Любляна град, Любляна адрес. Заричаме се, че този път ще слушаме Джейн (каката от ЮК, която е така любезна да ни упътва) и няма да я докарваме до истерия както често правим – заплесваме се по някоя красива уличка, продължаваме по нея зазяпани в капаците на къщите и Джейн почва: ‘Turn around when possible! Turn around when possible!’ Докато и двамата в един глас не изкрещяваме: ‘Shut up!’ И не и вземем думата. Та значи казва ни Джейн тук наляво, тук надясно след 200 метра в ляво и после завой в ляво и т.н. Следваме ние инструкциите и аз гледам, че краят на дестинацията наближава, но нищичко забележително не се вижда на хоризонта. После Джейн триумфално заявява: ‘You have reached your destination!’ Като й е трудно да повярва, че поне веднъж е станало на нейното! Аз вдигам поглед от екрана на Нокиа-та, за да видя че сме на средата на огромно, грозно, градско кръстовище със соц сгради на всеки ъгъл. Споглеждаме се и избухваме в смях. Джейн може да знае кое къде е, но е пълно дърво като естет.)

Следвайки инстинктите си и закалената си – от доживотно сити обитаване – градска ориентация намираме малка кокетна уличка почти до пешеходната зона. След кратък морален дебат решаваме да паркираме наред с всички останали в редичката след знака Спирането И Паркирането Забранено. След паркинговата организираност на Венеция тук започваме да се чувстваме като у дома си.

Първото което прави впечатление е, че в Любляна е хладно. Потвърждение на подозренията ни, че като климат е по-близо до Австрия, отколкото до братска Сърбия. Оказва се вярно не само по отношение на времето.

Любляна е прекрасно, обгрижвано и обичано място. Невероятно младо с деноношните си кафета и ресторанти по продължението на реката, пълни с хора, пиещи вино в балонени чаши или бира. В същото време всички къщи и площади са древни и каменни. Улиците са павирани, покривите са в един такъв ‘Айларипи’ стил – червени, много стръмни и под прозорците има огромни гроздове мушкато.

Хората са толкова невероятно любезни, че си изкушен да си ги представиш в комично съжителстване със сърбите, които се псуват за поздрав. Биха били Джийвс и Бърти Уустър на балканите – Джийвс определено не одобрява разюзданият речник на Бърти и сигурно е непрекъснато с кисела физиономия по повода.

Чухме да се носи музика от едно от площадчетата и веднага се намърдахме на столовете в заведенията наблизо. Свиреха на живо двама китаристи. Площадчето беше закътано сред сгради и дървета, с уютни маси и ни сервираха невероятно вкусни салати и пилета и много бира. После киртаристите отидоха да почиват и за наша изненада пуснаха Adrian Belew. Не съм сигурна, че в много бг заведения подобна музика би се възприела за редна за вечеря. На нас ни се върза прекрасно.

След вечеря дойде дилемата – да останем ли да спим в Любляна, без изобщо да имаме идея къде или да хванем пътя на Изток към Загреб или Белград. В Любляна беше толкова зареждащо, че нямах нищо против и до София да караме ако искаме/можем. Намерихме колата по същия криволичещ маршрут, по който я бяхме загубили и потеглихме.

Изобщо не ми беше трудно да си тръгна – Любляна е място на което ще се връщаме. Името Любляна звучи като ‘любима’. Любляна наистина си е за обичане.