Posted by: sylvia a. | ноември 29, 2007

20 – 22/09 С. (упражнение по стил)

Претъпкано сутрешно метро. Две спирки, после ескалатор нагоре, завой наляво и перона вдясно. Пак метро и после ескалатор нагоре, нагоре, нагоре по табелите ‘Way out’. Кафе – Moka ‘to go’.

Пресичам улицата. Kлючовете за магазина са вече в ръката ми. Решетка. Аларма. Светлина. Вратата на склада и надолу, към работния ден.

Обувки. Кутии за обувки. Поставки за обувки и боя за обувки. Миризма на обувки, новопристигнали обувки и върнати обувки. Свалям палтото трескаво – винаги има прекалено много за вършене: сметки, стока, поръчки и рекламации. Чистене. Прибиране, подреждане и пренареждане.

После музика, вратата и вече не съм сам.

Крака. Много ходила, без лица. Хората за мен са винаги двойни – тесни и малки, широки и кокалести, възлести, нежни, приятни, пренебрегвани.

Размер 42, широк и захабен иска да погледне дамският си аналог – тъповърха, невзрачна, черна обувка с четвъртит ток и скромна цена. Ще си паснат. По добре така, отколкото болните амбиции на размер 44 до него – стар, но излъскан, който плащa невъзможна цена за миниатюрно стилето с 12 сантиметров ток и каишки до коляното.

Запомнени и забравени. Преброени, записани и отминати. Нататък, натаък към края на работния ден и самотата отново.

Тя влезе около обяд. Беше тихо. Сутрешната треска отминала; обедната незапочнала. Хареса ми веднага. Малки тесни ходила – 37ми. Огромна червена коса. Ситно къдрава. Далга и облакоподобна. Сърцевидно лице. Нежни, коралови ъгълчета на устните. И звезди по кожата. Видими през лятото, по-бледи през зимата.

Флегматично пристъпи към щанда. Към мен – подпъхнат дискретно в ъгъла. Аксесоар към интериора. Необходимост. Пасва ми.

Побелели кокалчета на малка ръка. Тънки дръжки на платнена торба. Торба за обувки.

– Добър ден.

– Добър ден.

Стандартно.

В чантата чифт боти. Сложен цвят. Викториански, орнаментирани.

– Рекламация? Оплакване?

– Всъщност похвала. Почти. По-скоро споделяне.

Аз зачаках. Има всякакви – ексцентрици, претенциозни, недоволни, объркани. Защо да няма и споделящи.

Проточена тишина.

– Аз уча – нагоре по хълма. Видях тези боти…всъщност не. Първо рожденият ми ден. Преди месеци. През лятото. Аз имам леля – живее далеч и не дойде. Дойде наскоро и ме попита искам ли нещо. Закъснял подарък. Аз казах – тези боти.

– Поласкан съм – остана нечуто. Замълчах.

– Тя може да си ги позволи. Нашите никога…– Много ги харесвам тези боти. Само два пъти съм ги носила. Последният път беше в петък. Бях на олимпиада в училище и исках да съм хубава. Олимпиада нямаше – училището се наводни. Аз.. после се запознах се с едно момче..

Пречупено цвете с дълго стебло. Кожа с цвят на магнолия.

Стоях безмълвен. Изненадан. Очарован.

– Бяхме се събрали в двора и той ме заговори. После отидохме в парка. Накрая останахме само трима. Аз ходех боса, с разтворени пръсти по тревата. Ритах листата. Вече е есен – скоро няма да мога… Отдалечих се в гората. Когато се върнах нямаше никой. Само моите боти лежаха в тревата. Обух ги и намерих това.

Пресегна се бавно. Изплашена да не прекъсне магията. Показа ми надпис:

20 – 22/09 С.

Моя почерк. Код за обувки – произход, кожа, изработка. Не разбирах.

– Аз мислех, че е бележка. Оставена от него.

Какво?

– Помислих, че го е написал той. Той се казва С. Разбирате ли? Знаех къде ще ходи през ноща. Отидох и аз. Беше тъмно и далеч. Беше страшно. Имаше купон. Хора пиеха и седяха на пода. Пушеха много, танцуваха малко. Повече се целуваха. Той ме видя, беше пиян. Подпря се на мен, после ме прегърна, накрая ме целуна. Аз също пих. Изведнъж бях сред купчина палта, притисната, разкъсана, пияна и пораснала. На сутринта той дори не помнеше. И се смя на бележката.

Безмълвен. Огорчен. Разочарован.

Тя го прочете в погледа ми. Пресегна се. Прибра си ботите. Обърна се. Излезе.

Време за почивка. Прекрасно време за едно мартини. Заключих магазина по обяд за пръв път от години.

Advertisements

Responses

  1. Сладко! 🙂

  2. Има ритъм…като…мерена реч…Хубаво.

  3. Харесва ми! Интересно е…
    само че май не може да има олимпиада през есента… не съм сигурна де. Важното е, че ми беше интересно да прочета разказа 😉

  4. Мими, благодаря за поправката. 🙂 Аз самата идея си нямам дали има олимпиади през есента, но си вадя извода, че трябва да внимавам повече за фактите като пиша. иначе се разваля атмосферата..
    @ мицева и Юлия – благодаря за подкрепата.

  5. Прекрасен разказ. Насълзих се дори леко. =))

  6. Харесват ми и двете вариации, може би по-новата повече. Накъсани изречения както и бележката оставена на ботите. Но се питам защо тя всъщност е отишла в обущарницата, с какво намерение.

    Наистина сме склонни да търсим и влагаме наш смисъл в посланията на други хора. Странен край.

  7. @ razmisli Тя отива в обущарницата защото има нужда да сподели, а няма с кого. Близките й биха били наранени от изявите й, а за приятелите й това би била твърде лична тема, твърде разкриваща и компрометираща.
    С непознати се споделя най-добре, май.
    Барманите знаят.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: