Posted by: sylvia a. | декември 26, 2007

Всички останали дни

/разказ/

Аксиния тичаше по коридора на университета с неувереността на безумец. Дланите й бяха потни, устата й суха и широко отворена. Глътките остър въздух свистяха в дробовете й при всяко вдишване. Тя заобикаляше хората – бавни или забързани. Блъскаше по-тромавите, подскачаше и се въртеше около успяващите да се махнат от пътя й. Повечето се отдръпваха бързо и с погнуса вонята на Аксиния я предхождаше многократно. Черната й, къса коса не беше мита с дни, седмици дори. Дрехите й бяха малко, парцаливи, покрити с петна. Навън беше зима, но Аксиния усещаше студ само в моментите между дозите, а такива бяха рядкост. Най-ужасното в Аксиния беше лицето й – изхвръкнали, бясно въртящи се очи и пъпки, много пъпки покриващи прозрачната й кожа.

Тя се добра до вратата на стаята, където беше Деси. Потока беше в почивка и Аксиния изпита моментно, далечно облекчение. Ако вратата беше затворена тя не би посмяла да влезе – щеше да стои отвън и да скимти от болка и нетърпение, както толкова пъти досега. Щеше да се върти в кръг, да си гризе ноктите или да лежи на пода в пристъпите, когато абстиненцията беше най-силна.

Беше се опитала да влезе веднъж – преди месеци, когато дрогата все още я държеше високо и тя си въобразяваше, че изглежда нормално, че може да убеди всички във всичко. Тогава едноръкия я беше посрещнал на вратата, с тебешир и бяла престилка, изслуша лъжите й без да мигне, после я хвана за лакътя и я изхвърли в коридора. Тя буистваше отвън:

Лайнар, кой си ти че да ме буташ бе! Долнопробен инвалид!

Той излезе отново – безизразен и буквално я нарита до стаята на чистачките. Каза им да я заключат някъде. Дойде часове по-късно, когато тя изтощена и окървавена от ударите по пейките, седеше на пода почти в несвяст. Трепереше и беше мокра до кости от пот.

После полиция, лекари, майка й. Наричаха я ‘ Тъпа, вмирисана путка’, крещяха й, а майка й само стискаше устни или просъскваше: ‘Живота ми опропасти!’. Успя да се измъкне от цялата гнус след като я върнаха при техните. Избяга на следващия ден и веднага отиде до поста. Нейният човек беше там и всичко тръгна от начало. Върна се да живее в общежитието, правилно отгатвайки, че майка й няма да я търси. Деси не й се зарадва, но нямаше избор. Започна отново да заключва всичко ценно и да не оставя пари в стаята. Аксиния се чудеше докога ще я търпи – Деси беше от богато семейство. Само една думичка на баща й и Аксиния щеше да изхвърчи от общежитието, може би и от университета.

Деси обаче се грижеше за нея. Караше й се, даваше й пари понякога, когато просто искаше да я разкара. Аксиния се надяваше, че днес ще е такъв ден. Ако не се боцнеше в следващите няколко часа щеше да откачи.

Разбута събралите се на групички студенти с лакти. Съзирайки Деси в тълпата се метна към нея с ентусиазма на дива котка.

Здрасти Деси!

Аксиния! Какво правиш тук? Вониш ужасно! Къде беше снощи?

При приятели. Виж к’во гладна съм. Можеш ли да ми услужиш с малко пари? Не съм яла от вчера.

Да бе! Знам за какво са ти и тоя път не си познала.

Очите на Аксиния се завъртяха бясно в орбитите. Започна нервно да пристъпя от крак на крак. Трябваше бързо да измисли нещо, но в последно време бързото мислене не й се отдаваше.

Виж к’во, ако не ми вярваш ела с мен до кафето и направо ми вземи нещо. Кифла, вафла – все ми е тая.

Деси я погледна подозрително. Може би този път наистина беше гладна. За храна, не за дрога. Погледна си часовника. До началото на лекцията оставаха по малко от 5 минути. Нямаше да успее да се върне навреме. Погледна още веднъж Аксиния. Боже как само вонеше! По добре да я разкара по най-бързия начин преди да я види математика.

Бръкна в джоба си и извади 20 лева. Нямаше по дребни. Подаде ги на Аксиния припряно.

Да ми върнеш остатъка веднага, че нямам други пари. И се изкъпи! Супер си гнусна така.

По пътя навън Аксиния се сети за бездомното куче, което беше прегръщала в трамвая за насам. Беше мокро и чакаше на спирката с нея през цялото време. Стана й симпатично и тя го качи в трамвая. Хората я гледаха, но никой нищо не каза. Да кажат нещо означаваше да признаят, че има преблем. Тя безпогрешно се беше научила, че ако седиш в ъгъла и не вдигаш шум те винаги избираха безразличието.

Запъти се обратно към спирката на трамвая. Поста на нейния дилър беше далече, в покрайнините на града. Трябваше й почти час да стигне. Поне имаше пари. После щеше да заведе дозата някъде на сухо и да си даде почивка. Днешният ден беше осигурен.

***

Аксиния се беше полу-разложила докато я намерят. В мазето където се боцкаше рядко слизха хора. Посиняла, свита в ембрионална поза със забита игла, стърчаща от вената.

Деси прие новината много по-тежко отколкото предполагаше. С дни седеше мрачна, затворена в стаята си, приведена над книги и учебници, вперила невиждащ поглед в една и съща страница. В главата й непрекъснато бяха последните думи, който беше казала на Аксиния: ‘Гнусна си.’

Аксиния беше станала известна. Писаха за нея по вестниците, най-вече защото идея си нямаха коя е и трябваше да намерят роднините на ‘Наркоманката в мазето на блок 30’. Дори и когато вече знаеха името й, пак продължаваха да я наричат така. Публикуваха рисунка, защото чертите на Аксиния бяха разложени до неузнаваемост.

Смъртта отличава мъртвите от живите, дава им статус на известни, интересни; хора стигнали до място, където никой жив не е успял. Смъртта е начин да се издигнеш над тълпата, да станеш тема за разговор, да разчувстваш хора, които само са те нагрубявали приживе. Като майката на Аксиния, която разплакана прегръщаше Деси на погребението, докато Деси стоеше вдървена, с камено лице, неспособна да се разплаче заради задушаващото чувство на вина, свито в гърдите й.

Само Валери, ден след ден се опитваше да говори с нея за това. Всички други отбягваха темата, после започнаха да отбягват самата нея.

Вината не е твоя. Разбираш ли?

Тя умря от дрога купена с мои пари! Ти не го ли разбираш това?

Погледни го така – тя щеше да намери пари за бялото със или без теб. Ти направо си й ги подарила тези последните дни. Ако не беше ти тя отдавна да е ритнала камбаната…

Не! Аз просто съм и отнела всички останали дни. Защото си мислех, че ако се оттърва от нея днес, ще имам време да се занимавам с проблема й утре. Утре обаче няма!

Advertisements

Responses

  1. Този разказ има връзка с „Жените-риби“ май… ПОне на мен така ми се струва, преследването за вина (може би) или случайното нараняване.

  2. @ razmisli Разказите (Жените-риби и този) са писани с повече от година разлика във времето. Жените-риби беше сън на зазоряване – от онези, който приличат на филми. Този е измислен почти изцяло и предизвикателството беше да пиша за нещо, което не ми е до болка познато, мое, лично..
    Казват, че пишем най-добре само за нещата, който познаваме. Искаше ми се да оспоря това..
    За съжаление тези предизвикателства са видни само за мен и шепа доброволци-роднини, които ми четат разказите.
    Май трябва да се концентрирам в писането, не в експериментирането..
    Благодаря за качествените коментари.
    И чнг 🙂

  3. ЧНГ и на теб! 🙂 Приятно ми беше да ги прочета, а ако всички пишеха само за това, което познават лично литературата щеше да бъде нещо до болка предвидимо. Ще следя да чета други разкази!

  4. ЧНГ и от мен!
    Не знам дали съм ти го казвала до сега, но ми прави огромно едоволствие да чета нещата ти!

    П.П.: Междудругото, натопена си!
    http://yaneto.wordpress.com/2008/01/07/7%d1%82%d0%b5-%d0%b0%d0%bb%d0%b1%d1%83%d0%bc%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2/

  5. А Аксиния само на мен ли ми прилича на актиния, която трудно живее сама?

  6. @ miceva Blagodaria za predizvikatelstvoto! Priemam, no imam nujda ot malko vreme da osmislia zadachata. Imame nad 2000 CDta i niama da mi e lesno da izlacha 7 pobediteli 🙂

  7. Хубав разказ. 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: