Posted by: sylvia a. | януари 25, 2008

Права да са, аванта да са

Правата и задълженията са част от всеки договор, а животът и съжителството в град са непрекъснато подписване и изпълняване на договорни отношения. Затова англичаните казват, ‘to negotiate a crossroad’ (договорям минаването на кръстовище). Трябва не само да си от другата страна на сложна ситуация, но и да си се справил по най-добрия начин: без да си ядосал никого, да си ударил колата, да си ударил някого и т.н.

Животът в София е напрегнат, защото съжителстващите непрекъснато си нарушават договорите. Да много по-гот е когато си отгоре, когато са те пуснали да минеш пръв, когато са те забелязали, когато си специален, НО това не може да става непрекъснато и все за сметка на околните.

Обикновените радости и задължения като пазаруване, придвижване, хапване, забавления се превръщат в една безкрайна мъка, защото трябва да си пъдарин –да си пазиш реда на опашката, на кръстовище, дори като се редиш на опашка за кино, където хората би трябвало да отиват да се забавляват все ще се намери някой хитрец да иска да му скъсат билетчето преди твоето. Защо? Нали и двамата имате места и кой ще си стигне до мястото пръв е без значение…

Трябва да си надменен – усмивките се считат за проява на слабост, дори за обида – ‘к’во пък ми се хили ся тая?’ или ‘нещо не ми е наред – хората ме заглеждат’. А да ти е хрумвало, че те заглеждат защото си хубава? Или, че ти се усмихва, защото да те гледа намръщено е просто грозно и неучитиво.

Трябва да си приятен с приятелите си и ужасно нагъл и присмехулен с непознати.

Трябва да си искаш правата с крясъци и да не ти пука когато нарушаваш задълженията си.

Достатъчно.

Искам да спукам балона в който живеят хората, които са се познали в редовете по-горе и да наблегна на факта, че лошите обноски загрозяват, създават проблеми и противно на очакванията правят хората по-малко специални.

Да въртиш очи, когато са ти задали въпрос (патент на сервитьорките, които работят тази работа времено), да си троснат с клиенти (нещопродавачките, както ги нарича Карбовски), да повишаваш тон на клиент, само защото е попитал още колко ще трябва да изчака (при най-намусената и с лоша енергия маникюристка, която съм срещала) или да даваш акъл на клиенти, които не са те попитали за мението ти просто трябва да престане!

Аз, макар че страшно харесвам блога Царството на Бу, мисля, че да се присмиваш на клиентите си е грозно. За да е ок то трябва да се приема добре и от двете страни. В повечето от смешките с клиенти ми се струва че не е така…

За положението естествено сме виновни ние – клиентите. Че търпим и се държим също тъпо, когато обслужващият персонал (да, хората в сверата на обслужването са точно обслужващ персонал. Ако не има харесва да си намерят друга работа)се държи неприятно.

Най-често срещаната лоша реакция, когато попаднем в такава ситуация са крясъците. Това едно, че едно е тотална липса на контрол и второ прави нещата много по-трудно решими. Когато си креснал в лицето на някого, че е глупак е много вероятно да ти се изплюе после в супата и изобщо, ама изобщо да не промени отношението си към клиентите.

Опитай да кажеш с благ тон на някоя сервитьорка: ‘Груба сте. Това е много неприятно.’ Обикновено резултатът е мигновен и все е добър. Повечето не осъзнават, че са груби. Просто не са видяли нищо по-добро в Долно Нанагорно откъдето идват. И никой не се е погрижил да ги обучи преди да ги пусне да работят. Всеки става за сервитьор/шофьор на такси/продавачка. Да бе, друг път.

Аз искам да намеря начин да променя това.

Искам да обучавам хората как да си вършат работата по-добре, без да ги унижавам и нагрубявам.

Някой да има идеи? Най-добре да има готови решения ама…надали..

Advertisements

Responses

  1. Ако се държиш учтиво, по-често и другите го правят. Ако се усмихваш – също. Подхождайки по този начин, учиш и другите да подхождат така. Дори тези, които нямат представа защо трябва да го правят. Защото всички се чувстват по-добре, когато с тях комуникират учтиво или се усмихват – просто денят им става по-приятен.
    Самите ние (тези, които споделяме желанието ти) често сме непостоянни в това си поведение.
    Демек, по въпроса за идеите – първа стъпка: винаги, ама винаги, да се държим така, както искаме да се държат с нас. Изглежда лесно. Не е, но не е и много трудно.
    Хрумна ми също, че може да се направи обществена кампания – от типа „не карам пил“.
    Ако носиш, да кажем, значка „аз съм учтив“, ще трябва и да го спазваш. И други ще научат. Утопично, но може пък и да стане интересно.
    И, (в горния ред на мисли) благодаря за този пост и успех! 😀

  2. Да се държиш учтиво… У нас мнозина смятат доброто възпитание, вежливостта и добрите обноски за слабост. Уви…

  3. Мда, Да си положителен е ексцентричност.
    Странно, но факт.

  4. Има толкова много прости и груби хора, че направо е чудно как най-големите гадости не идват от тях.

  5. Въпреки всички неща, които ме вбесяват в Страната на Смелите и Дома на Свободните, има едно нещо което чух по уредбата във влак, който точно пристигаше на спирката в Сан Франциско:

    „Уважаеми пътници, влакът е препълнен поради предстоящия футболен мач. Моля ви, не бързайте да слизате и давайте път на другите. Това е Северна Калифорния ние сме цивилизовани хора„.

    Това е- има негласен обществен договор хората да не се бутат, да се пускат на пътя, да се усмихват когато си спрат погледа в нечие непознато лице. Това може и да е леко пластмасово или изкуствено, но все пак работи.

  6. А бе, в Германия никой не ги приканва към нещо, ама не се бутат, вежливи са, гледат дори да не те докоснат.
    И като си помислиш, че точно тези типове избиха милиони невинни хора…

  7. Готови решения няма как да има – всеки случай е индивидуален. И все пак Вие имате вярното решение (случая със сервитьорката). А още по-обобщаващо универсално е дала marsian.
    Откровено, що се отнася до “обслужващия персонал”, не опитвам да ги превъзпитавам. Просто не повтарям същия магазин, ресторант и т.н. Случвало се е да се откажа и да си изляза – след грубост веднага, мълчешком – но мисля, че и това е действало.
    Но наистина е важно как ти ще подходиш. Не подценявайте усмивката и поздрава – в квартала ме поздравяват дори и продавачките от магазините за женски дрехи и обувки… 🙂
    Между другото, една хубава латинска мъдрост:
    Pulchara res homo est, si homo est – Красиво нещо е човекът, ако е човек

  8. Много хубав пост! Много ми беше интересно да го прочета! Поздрави и лек ден пожелавам!

  9. Благодаря Ви, emaiv, приятно ми беше. Ще поглеждам тук от време на време…

  10. Хора, учитиви, приятни, възпитани хора! Благодаря ви за коментарите, но истината, не само в този случай е, че тези, които трябва да прочетат и да се замислят няма да го направят – или нямат интернет – защо им е?! те си знаят всичко…или ако видят подобна тема ще я подминат, защото не се отнася за тях.
    Аз обещавам да послушам марсиан и графа и да се усмихвам на грубостите. Като един истински Христос да обръщам и другата буза когато ме ударят. Да се държа като една германка, калифорнийка и т.н. – цивилизовано!
    Пък каквото излезе.
    Поне ще се самоуважавам 🙂 Аз не бих се харесвала, ако бях груба и с лоши обноски. 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: