Posted by: sylvia a. | април 28, 2008

Критика за критиката

Покрай поста за „Ангелски езици” намерих следната критика на Любка Липчева-Пранджева, от която бих искала да цитирам едно изречение:

Изведени от контекста на употребата им, те ограждат крайното (засега) вариране на българския език като инструмент за литературно творчество; побират десетки авторски имена и съответстващите им редакции на езика; съполагат патоса на конструкцията, вярата в чудодейната сила на родния език, който ще твори себе си чрез литература, с патоса на вярата в неизтощимостта на брикольора, способен да сътвори от хаоса на подръчното езиковия инструмент на творческото чудо.

Такааа. Всичко е ясно предполагам…, но аз бих искала да отворя една много интересна за мен тема – начините на критика при различните култури и/или колко е лесно да скриеш зад фасадата на многодумието нищоказването.

Чела съм критика, на великия Дейвид Лодж, която ми доставя такова удоволствие, че си я взимам с мен на плажа, като развлекателно четиво. Книгите „The Art of Fiction: Illustrated from Classic and Modern Texts”, както и „The Practice of Writing” ги препоръчвам горещо на всички, за които литературата е сериозно и пълноцено хоби, не целенасочено изпразване от съдържание на съзнанието.

The Art of Fiction” е сборник от 52 есета, които най-напред се появяват като отделни публикации в Independent on Sunday. Всяко едно от есетата засяга различни аспекти на начина, по който литературата се сработва с читателя. Въздействия, похвати, техники, жанрове – нищо не убягва от ерудираното око на Дейвид Лодж. В същото време есетата са написани изключително интересно и достъпно; темите и текстовете, за които се отнасят е добре да са познати, но в никакъв случай няма да те отегчат ако чуваш заглавията и авторите за първи път.

Нищо от това, което разказах за този тип критика не се отнася за чудовишното извращение с езика, цитирано по-горе.

Знам, че в много академични среди – руската и немската школа например, има строги конвенции за приемлив начин на изразяване, когато става въпрос за научни текстове. Веднъж попаднах на една конференция по философия, на която разбирах едва 15% от казваното, но го приех за напълно нормално – философията, освен като литература, никога не ме е вълнувала особено. След това обаче се запознах по-лично с Кен Уилбър (не съвсем лично, за мое най-голямо съжъление) и за моя изненада се оказа, че философските текстове също можели да звучат човешки.

Има два въпроса, който бих искала да задам, след всичко казано по-горе:

1. Дали не се прикрива неразбиране на темата под маската на сложна мисъл? И най-сложните неща имат просто обяснение – трябва обаче, да ги виждаш изцяло, за да можеш да ги обясниш добре.

2. Какъв е смисълът на комуникацията, ако тя не комуникира информация между две страни, а внася объркване?

Обобщението на казаното до тук би било: рядко съм съгласна с методите на американците, но относно комуникирането на сложни неща нямат равни. Учебниците им са написани толкова достъпно, че те карат да се чувстваш като бог на мисълта и да искаш да четеш още и още, а не като смачкана, малка, объркана хлебарка.

Крайно време е да се научим да правим любов (към конкретната тема), а не война (да набиваме с чукове знания, с надеждата, че е за доброто на обучаващия се).

Advertisements

Responses

  1. Аахххаааххаааах!
    Знам какво ще направя с цитата!! Следващият път, когато синът ми се издъни ще го накажа да го прочете гладко на глас и да направи разбор.
    Дали пък няма да е твърде гадно, а?

    😀

  2. Уцебниците им са написани толкова достъпно, че те карат да се чувстваш като бог на мисълта и да искаш да четеш още и още, а не като смачкана, малка, объркана хлебарка.
    Пише се „учебник“

  3. @ марсиан 😀 не е гадно, супер е!

  4. ще запитам и вас, както запитах и едни други: как мислите, кой е по интелигентен и начетен: този, който лъска бастуня или онзи, който онанира?

    пп
    ако медиативно или пък рационалистично позиционираш този коментар извън добрия тон – изтрий го имедиативно!

    независимо от резултативността на твоята ментика – мислим да си сипем една бира, па и цигарка да си палнем.

  5. Е какво им е лошото на американците 🙂
    Примерът с учебниците и всякакви други книжа доказва, че методите им са си даже много хубави, щом карат хората да искат да четат още и още…

    Да, определено мисля, че витиеватото изказване е само едно преливане от пусто в празно когато и самият ти не знаеш какво искаш да кажеш. Липса на дисциплина на мисленето, а не сложна мисъл. Никой не те е научил да мислиш и оттам да пишеш, защото нали писането е мислене. Това го има не само в България, а и в други европейски култури, за съжаление. В случая с руската традиция (не мога да твърдя за немската) неясният изказ е начин да принадлежиш към някакво тайно общество, това на „интелектуалците,“ където няма да те допуснат ако не използваш съответния код. Смисълът на комуникацията в случав не е пренос на информация, а ритуал в участието на това тайно общество и престиж за пред останалите простосмъртни.

    Батпеп, там е работата, че който онанира не е много начетен, защото иначе щеше да е чел Библията 😉

  6. @ batpep нищо против нямам коментара и засегнатата тематика. Както е казал Уди Алън „Маструбацията също е начин да покажеш че обичаш някого“

    @ rasmisli лошите неща на американците: Буш, меркантилността, липсата на всякаква обща култура, затлъстяването, слабия долар, силния долар, американското произношение, някои холивудки актьори, други холивудски актьори и т.н.

    Иначе, както казах, методите им и учебниците са супер.

    Какво казват в Библията за онанирането?

  7. Eee, ами те това са стереотипи 🙂 Буш е само един американец, когото 70% от останалите мразят, затлъстяването е съсредоточено по средата на страната (и казват, че европейците ги догонваме). Но ти разбрах шегата, де.

    Американците по мое мнение са по-малко меркантилни от българите (в моя университет 25% от студентите извършват някаква доброволна работа, без заплащане).

    Библията за онанирането: това, което обикновено разбираме под термина понародному е всъщност мастурбиране. 🙂
    http://www.dveri.bg/content/view/3859/64/

  8. а-типова, 🙂
    относно немските сложни мисли – те звучат сложно само в превод. Наистина много ми е странно, но е факт. Когато чета преведен немски текст, нищо не разбирам. Мисля, че тук има едно много тривиално обяснение – дългите думи на немски се заместват с дълги и обяснителни изрази. Когато се навържат няколко обяснителни изрази, които на всичкото отгоре са и не недотатъчно прецизни – ей ти на каша 🙂

  9. бе мноо е интересно – некой си, с ограничени способности за изразяване, се опитва да каже нещо. а пък друг, с още по-ограничени способности за възприятие, се опитва да го разбере. голем ташак, г-жа петрова 🙂

    справки – дъглас адамс, ефстефстфено :mrgreen:

  10. […] Това е наследството днес, въплътено от тази традиция, както писа Силвия. Но не ме учудва, защото това си е ясно от механизма на […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: