Posted by: sylvia a. | април 28, 2008

Ангелски, телешки и други езици

„Ангелски езици” на Димитър Динев ме изненада. Не заради обема (600стр.); не заради съдържанието – антология на пред-комунизма, комунизма и отвъд, чрез съдбите на два пловдивски рода; не заради формата – леко минималистична, ако се съди по съдържанието и натъпкана със съдържание под минималистичните си глави. Изненада ме реакцията, която предизвиква една толкова непретендираща за слава книга и вълните по повърхността на пост комунистическото общество, когато се оглежда в огледалцето на мислите на хората, успели да го погледнат от страни. Под статията на Милен Радев в mediapool.bg с Димитър Динев са събрани страници и страници коментари – нещо много нетипично за интервю с писател за бг пазара.

Самата статия е с двуичен тон – нелюбезна на места и все пак уважителна. Явно темата вълнува; много имат мнение по въпроса. Защо не се говори/пише повече тогава?

За автора: Д. Динев е български емигрант в Австрия, заминал през 1990г. и минал през много трудни времена, докато се установи. Успява да се справи с задоволяване на основните си нужди и започва да пише. Има още две книги, освен „Ангелски езици”, която излиза първо на немски през 2003г., а през 2007 и на български.

За „Ангелски езици”: Книгата се разказва за двама българи от Пловдив – Светльо и Искрен. Започва преди тяхното раждане – със съдбите на бабите и дядовците, на родителите им, после детството, гимназии и университети и накрая завършва с разпиляването им по света след падането на комунизма.

Има хиляди случки с Искрен и Светльо, които помня от моето детство – летата по селата, храната и хляба, циганите, колите, мъжете по потници пред блоковете играещи на табла и жените по престилки. Има много носталгия – по времената с китари и песни, по топлината и сигурността от детството, по хората, които сме обичали и загубили безвъзвратно.

Динев обича героите си, прощава им, оправдава ги и се опитва да прави посъпките им по-красиви и смислени, отколкото те са.Прекрасно е, когато попаднеш в свят, който е в мир със себе си, въпреки болките и несправедливостите, какъвто е света на „Ангелски езици”.

Въпреки че книгата е много добре разказана, това не е моят поглед към емигрантите, не е моята съдба. Аз също съм живяла в чужбина повече от 7 години, но България винаги е била моята родина и не съм мислела, че ще остана, ще се адаптирам, ще почна да градя там. Така и не останах и не се адаптирах. Достигнах до извода, че ако човек тръгне да бяга, никога няма да спре. Вечно ще си бъде беглец, защото бягането е средство, не цел и не то е важното, а къде искаш да избягаш. За повечето емигранти само бягането е идея, какво ще правят когато стигнат е химера.

Човек носи всичко със себе си, дори и да е гол – ако тук си нещастен, мързелив и недоволен и в Рая ще си нещастен и недоволен, а повечето западни страни не са Рай. Съвсем не са Рай.

Д. Динев е успял с хумор и много детайли да се обърне към най-новата българска история и да я разкаже такава, каквато я вижда. Неговият поглед обаче, макар прекрасно предаден, остава едничък. Надявам се много други умове да започнат да се занимават с тази част от историята ни защото има какво да бъде казано и запомнено. Боли, омръзнало ни е, досадно ни е и гадно, но ако не минем през това, каквото и да направим отвъд то ще е с петна. На чисто можем да почнем само ако сами почистим преди това.

***

П.С. Заглавието на моя пост е малко без връзка, както и заглавието на книгата е без връзка с нейното съдържание.

П.П.С. Корицата, ах корицата! пак е безумно грозна, както на всички БГ книги. Защо след като аз познавам поне 10 бг графични дизайнера, които работят с огремен успех в чужбина и бълват прекрасни визии дори когато спят, нито един от тях не е нает на работа от издателствата?! Искам красиви книги! Красивите книги заслужават красиви корици. Само не ми казвайте, че клиентите искали такива корици! Аз съм клиент, които в книжарниците поздравяват по име и НЕ ХАРЕСВАМ КОРИЦИТЕ, КОИТО ПРАВИТЕ! Мисля да основа Национално Движение за Красотата на Книгите Отвън. Ще звъним посред нощ на собствениците на издателства и отговорни дизайнери, за да им казвам как и аз не спя, защото грозотата на поредната корица, която те са изфабрикували ме държи будна от ужас.


Responses

  1. Извинявам се за офтопика. Искам мнението ти за две книги – „Соц роман“, ако се не лъжа на Йордан Костурков и „Фасове“ на Ваня Щерева. Онзи ден си търсех някакво развлекателно четиво и любопитството ми се спря на тези заглавия, но още се колебая дали си струват.

  2. albinos, и двете не съм ги чела, така че приемай думите ми с предубеждение, но:
    Соцроман е на Димитър Шумналиев, за когото съм чувала само добри неща. Той досега е издавал разкази – виждала съм 2 книги. Заглеждала съм книгата в книжарниците, но нещо не ме запали анотацият.
    За Ваня Щерева – чела съм само първата й книга Образцов дом. Мисля, че Ваня може да пише само за себе си и нещата, който пряко я заобикалят. Първата й книга прочетох на един дъх, но не намерих мотивация да прочета последвалите две.
    Съжалявам за не много полезното инфо, но ако искаш да прочетеш Ангелски езици с удоволствие ще ти я заема.

  3. ще я погледна тази книга, само заради коментара ти🙂

  4. @П.П.С.: Основавай го това национално движение, че не се трае. Ще ти бъда първия сподвижник, дори ако трябва да платя членски внос (но последното не го приемай като предложение, а като илюстрация на ентусиазма ми, 10кс). 🙂

  5. @ batpep това е много хубав комплимент от теб🙂

    @ марсиан: аз нещо се дъня по отношение на организационните работи – много бързо ми минава яда, НО винаги съм готова за работни срещи в ресторанти, винарни и кубове.

  6. […] за критиката Покрай поста за „Ангелски езици” намерих следната критика на Любка Липчева-Пранджева, […]

  7. „Ангелски езици“ е добър роман, но не знам до каква степен може да се определи като български, написан е на немски и авторът му има австрийско гражданство… Този роман кандидатстваше миналата година в конкурса на ВИК за роман на годината и отпадна, заради гражданството на своя автор. За мен този факт, не отпадането, а кандидатстването е наглост… Динев сякаш експлоатира двете си „родини“, играе на емигрантската струна, която не е близка на астрийците и немците, които го четат… Романът е топъл, написан с жив език, но да се подчертава този автор, наляво и дясно, да му се прави евалла като на български автор, ми идва, поне на мен, прекалено. Не зная на какъв език пише Илия Троянов, но към него изпитвам някаква симпатия, поне в интервютата му не съм усещала някаква гордост, не ми звучи като човек, който навън експлоатира произхода си, и идва тук само, за да се кичи със слава…

  8. Ангелски езици е сред най-добрите неща, писани от българин напоследък, нищо, че е на немски. Това даже е по-добре. Покажете ми друг българин, вкл. и Троянов, с подобен успех в немскоезичното пространство, постигнато с един роман. Динев имаше и пиеса в Бургтеатър, която също се прие много добре.
    Що се отнася до номинациите за ВИК, правят ги не авторите, а специална група (в която бяха и мои познати, та от тях зная, че той дори не е знаел, че е номиниран). Той спечели и награда за пиеса миналата година, като също не искаше да участва, именно защото още не беше играна в България, но успяха да го убедят.

  9. Силвия, хора, които мислят като теб ме натъжават.

    Вярно е, че има нещо неприятно в Динев – не ми е симпатичен; и интервютата му не са интересни. Вярно е, че има австрийско гражданство (не съм сигурна дали се е отказал от българското си обаче).
    Но истината за българската литература е, че ние имаме нужда от всяка глътка свеж въздух, от всеки нов подход.
    Както беше казал Йордан Евтимов, поет и писател и критик и преподавател (преразказвам думите му, които ме жигосаха): ние много неща няма как да ги предадем на български, защото нямаме конвенции.

    Замисли се, колко велики философи българи познаваш? Или как, ако пишеш книга би предала, аристократизъм?

    Всеки, който разчупва езика, добавя, строи и променя е добре дошъл, защото работата е много. Не е нужно да харесваш него или мотивите му.

  10. На мен лично не ми трябват велики философи, които да са българи… Чета много българска литература и не ми се вижда справедливо да бъдат толерирани един или двама, или трима, защото не познаваме други пет, не са стигали до нас, не сме ги чували. Ето, например, наскоро четох „Потъването на Созопол“ на Ина Вълчанова, един прекрасен роман, който остана някак незабелязан, но „Ангелски езици“, който излезе преди две години продължава да е „на първа страница“…, например. Иначе, издателствата депозират романите пред ВИК и журито ги отсява, в случая чест прави на журито, че не допусна романът на Динев да се състезава в последния кръг, защото за мен това не е български роман, дори не е преведен от своя автор. Иначе, всеки има право да пише на езика, който иска, да се възприема като гражданин на света или какъвто си поиска… Просто, въпреки че романът ми хареса, бих предпочела към авторите, пишещи на български, критиката да бъде по-активна, по-търсеща, по-откриваща…
    И именно Hyper, нима една пиеса, която още не е играна на българска сцена трябва да взима награда в България от българско жури? Това не ми харесва…, а че Динев можеше достойно да откаже тази награда, а не да приема наколенките на номиниращите го… Нима няма български драматурзи? Текстове на българи, които чакат да бъдат поставени на сцена? Защо очакващите признание български автори, пишещи за театър, да не бъдат номинирани и отличени, по същата логика?
    Та така, издателство „Балкани“ прави конкурс за емигрански разказ, очаквам с интерес да прочета и друга гледна точка.
    )

  11. Чела съм романа на Динев в оригинал и смея да твърдя, че е езиково на много добро ниво, увлекателен е и бих го препоръчала, батпет. Останалите интриги относно това, трябва ли да хвалим автора или да го мразим, бих казала – ако сме достойни българи, трябва да се гордеем, че един от нас е написал чудесен роман, в който с такава любов и поетичност рисува родните места, влиза в диалог с миналото и разкрива съдбата на една голяма част български (и балкански) емигранти. Динев не вслиза в конкуренция с нито един български автор, той пише на немски и за немскоезичната публика. В Германия (и предполагам в Австрия) с романа си допринесе много за националната ни гордост. И този път това направи един писател, а не кухоглав футболист. нека да си уважаваме хората, дори да не са ни лично симпатични.

    а-типова, благодаря, че обърна внимание на тази книга!😉

  12. Димитър Динев е австрийски писател с български произход. И няма грам интрига в това, което написах… Да, много добър роман, от автор, роден в България, нищо повече. Това не е български роман обаче… и Динев няма морално основание да се бори за каквато и да било награда тук. Най-малко за български роман.

  13. Силвия, няма, за това съм съгласна! Но един ли литературен конкурс в България преминава с някакви нелепи изключения от правилото. Това, разбира се, не е никакво извинение.🙂 Аз разсъждавах само от позицията на българин в Германия и така…

    Не знам какво е качеството на книгата на български и не мога да коментирам.

  14. в684ееееееееее

  15. ангелски езици ме потресе, накара ми да си спомня, това е една от най-добрите книги на последните десет години писана от българин

  16. Силвия Томова, изглежда в конкурса сте завидели на качествата на книгата. Как може да твърдите, че авторът не е българин, книгата носи българска душевност, става дума единствено и само за България, а авторът пише на немски, очевидно защото в България такива като вас не са му дали път и продължават да го правят, измествайки фокуса от истинското качество! Просто не разбирам как може в Германия той да бъде оценен, а на смешния ви конкурс, книгата да бъде отхвърлена. Не съм чела по-добра българска литература отдавна, но заради такива като вас, хора без вкус и с претенции – ми се повдига от българската „литературна“ сцена. Един ли двама ли таланти минават под ножа на свръх-критици като вас. „На мен лично не ми трябват велики философи, които да са българи…“ Това като го чуя от уж културен човек и ми призлява. Такава подмяна на ценностите в главите на псевдо-интелектуалците… Даже не вярвам да ме разберете. Впрочем да четеш много книги, няма нищо общо с това доколко си образован.
    Силвия, сама казвате: „Романът е топъл, написан с жив език…“ И нататък идва онази нечовешка злоба, която ограничава мирогледа на „интелектуалците“ ни и културата им просто до провинциална: „но да се подчертава този автор, наляво и дясно, да му се прави евалла като на български автор, ми идва, поне на мен, прекалено!“ Впрочем, „евалла“ също е турска дума, защо да не се хванем и за нея?

    Ограничени, ограничени провинциалисти обитават българската културна среда! Най-хубавата критика за романа намерих в блоговете, включително и в този, а къде дремаха ВИК през това време?

    Нямаме нужда от провинциализъм в културата. Силвия, признайте, че не сте чели по-хубава книга от български автор (продължавам да твърдя – български) последните 10 години и не се заблуждавайте с псевдо-литература… Никой не печели от това.

  17. Истинския писател описва честно чувствата си към реално изживяното. Четейки ангелските езици на Димитър Динев и сравнявайки го с писатели които пишат в България констатирам следното – от книгата на Динев описваща живота в България, се лъха любов, а когато той описва емигрантите във Виена, лъха песимизъм и безнадежност… Може би Динев да е изживял подобни неща през първите му години като емигрант. И аз като емигрант съм имал подобни изживявания… В романите на добри български автори живеещи в България, напр. Зарев в Разруха, цари българската депресия, която всеки път чувстувам като се посещавам Родината. Българските писатели живеещи в България не могат да не бъдат депресивни в една страна която е в депресия. А Динев живее добре и е намерил любов в чужбина, след трудните години като емигрант тоито и той описва в романа. Затова се връща с любов към Родината, като всеки емигрант, той обича майка си. . Затова и аз се радвам на един добър писател като Динев, който остава добро и позитивно чувство в мен, а не депресивно… За мен, българин емигрант, книги написан на ангелски език е по приятен от тези написани от страдалците в ада….

    Дано да дойдат времена в България когато там да могат де се пишат подобни романи!! България!!!

  18. Извинявай, ама изобщо не съм съгласна с послеписите ти. Българската корица е много по-загадачна и грабваща вниманието от тази на немския вариант (статуя на ангел с анимационен мобифон). Да не говорим, че заглавието е пресечната точка на много от случките и много от темите в книгата, взирайки се в детайли като чудесата, небето, езиците, гласовете, пък и ангелът на гроба на Миро… Не знам какво по-подходящо заглавие очакваш от това.

  19. Относно заглавието: не съм имала очаквания. Просто не ми се връзваше, но това е пренебрежимо малко зло в случая – книгата е много хуваба и не мисля, че заглавието е от такова значение.
    Относно корицата: аз не съм виждала немския вариант, а английския. Ако немския е това, което казваш наистина българския е за предпочитане…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: