Posted by: sylvia a. | май 28, 2008

Интелектуален вампир

Всеки разбира общуването със себеподобни по различен начин: някои са способни да се плъзгат по-повърхността на разговорите, секса и отвъд цял живот. Не им омръзва да задават едни и същи въпроси, на непознати, откриващи нищо: ‘Коя зодия си? Каква музика слушаш? Какво работиш?’ и да са напълно доволни и щастливи от инфо-то, което получават. Не искат повече; не ги интересува.

Аз съм пълната противоположност на това. Интелектуален вампир. Искам всеки разговор, който водя да има стойност за мен. Да е за нещата, които ме интересуват; да надгражда, добавя. Искам да е с хора, които познавам, или които ме интересуват интелектуално. Предизвикателство всеки път. Нерядко забравям познати, които съм надраснала. Наричам приятели много малко хора, повечето от които познавам поне от 15 години.

Избягвам случайните запознанства с паниката на дезертирал войник, търсещ прикритие: мисля, че за последните 4 години съм се запознала с не повече от 10-тина човека. (Невероятно е колко малко ни се налага да знаем за хората около себе си, ако не искаме. Купувам си хляб и мляко от един и същи магазин всеки ден, но повече от нормалните любезности нищо повече не знам за хората, които работят там).

Понякога, когато на парти, непознат и непоканен, се приближи до мен и започне да ми задава гореизброените въпроси се чувствам като психото от ‘7’, който в дневника си беше написал, че водейки банален разговор с непознат в метрото започнал, без да забележи, да повръща.

За мен това, че не обичам да се запознавам с непознати, никога не е било проблем. Приела съм го като даденост, благословенна съм да имам хора около себе си, които обожавам и с които искам да общувам непрекъснато. Това е.

Вчера обаче, една близка приятелка диагностицира поведението ми като проблемно. Припомни ми, че общуването е процес, при който и двете страни трябва да дават, не само да взимат. Аз и казах, че повечето хора няма какво да ми дадат и затова ги избягвам. Разговорът обаче пося семето на съмнението в мен. В крайна сметка никой не иска да бъде ‘лошият’ във филма. Вампирите също страдат. Или след снощният разговор трябва да кажа: ‘Вампирите също страдаме’, май.


Responses

  1. Да, разбирам те напълно. Аз също съм интелектуален вампир🙂

  2. Защо ми се струва, че това поведение е нормално за хората, които живеят в големи, пренаселени градове, където са непрекъснато обградени от прекалено много хора и шансът да попаднат в конфликтна ситуация, е прехвърлил някаква допустима граница. Това важи особено за нас балканците, които се пишем за големи инивидуалисти, но сме просто по-големи егоисти.

    Хората като цяло са социални същества и духовното им извисяване или падение зависи от комуникацията им с други хора. Но силово или с егоизъм социални контакти не се градят.
    Права си да търсиш само интересни хора, които да ти дават тръпка в живота.

  3. Определено е твой избор дали да си „вампир“ или не, но ако излезем от частния случай – според мен всички некомуникативни хора имаме проблем и то голям.

  4. asl pls

    може ли да дадеш няколко примера със стойностни разговори?

  5. @ albinos за теб имам подозрения отдавна🙂
    @ nocommerce абсолютно си прав, че хората в големите градове са засипани с информация, предложения и изкушения от всякакъв вид. Мнозина от тях обаче успяват да направят в града свое си ‘село’: съседи, продавачите от магазинчетата наоколо, приятелски семейства. Така могат да си живеят цял живот, насадени в една малка, защитена среда с малки битови проблеми. Техен си сериал. (само като го пиша и ме хваща клаустрофобия🙂
    @niki проблем е само ако ти пречи. Аз мога да бъда социална когато се налага и е бизнес ориентирано. На личностно ниво се появява нетърпимостта.
    @voxy преди няколко дни съвсем случайно си говорих с една приятелка, която се занимава с ПР за разделението на хората по слоеве и как да ги адресираш най-правилно. Аз се присетих за Кен Уилбър, и нивата за трансцедиране и включване (малко е дълго, та само го маркирам) и я питах дали не е възможно по вторични белези и избори да намери нейните клиенти докъде са „трансцедирали“ и да се насочи към тяхното ниво.
    Това, да погледнеш на ПР през идеите на един съвременен философ ми се стори много интересно, но ДДСто на всеки разговор е различно, за различните потребители.
    Разбира се за книги, филми и музика съм готова да говоря винаги, особено около панорамите, но обикновено в салона сме 20 човека.. все ‘вампири’. Не се закачаме, нали сме си свои🙂

  6. Аз почти не срещам интересни хора. Всички са едни и същи и ужасно ме дразнят. Не искам да те обиждам, но жените масово са „безинтересни“. Това, разбира се, е много лошо за мен предвид факта, че съм мъж. Много са малко Човеците около мен, от които има какво да науча и ми е приятно да бъда с тях. Късметлийка си, ако наистина хората в твоето обкръжение са готини.

  7. Здравей, мила !

    Попаднах на блога ти през Блогосфера и ме заинтригува разказът ти. Честно казано, съм малко озадачен от положението ти. Защото от изказа, който използваш, проличава, че имаш доста познания относно комуникацията. Вероятно го използваш в професионалната си среда, но наистина са малко хората, които не желаят да използват способностите си в личния живот. (Обикновено се чудят „как да направя така, че да се запознаят с много интересни хора и да спечеля вниманието им“)🙂
    В този смисъл е чудесно, че не изпитваш нужда да се доказваш на който и да е. Това спестява много време и безсмислени усилия от живота ни. Но не мога да се съглася, че е трудно да се открият стойностни хора, с които си струва да общуваш пълноценно. Също като приятелката ти, аз се занимавам с ПР и поради естеството на работата си, се срещам и общувам с много хора. Това е от нещата, които ми доставят най-голямо удоволствие в работата и спокойно мога да твърдя, че в никакъв случай не е загубено време. Защото няма по-приятна изненада от срещата със силна личност, която има свой собствен свят. Личност, чиято дълбочина усещаш още в гласа и искаш да се докоснеш до нея и да я разтвориш. Също като книга. Съгласен съм, че не е лесно да откриваш такива хора – нужно ти е умение и, естествено – късмет. Но си струва всеки отделен миг.
    Видях, че правиш аутопсии на книги. Но това ми напомни за начина, по който Виктор Пасков направи аутопсия на любовта. Струва ми се, че го правиш по същия начин…
    Иначе още Сартр определи срещата с другия като неизбежна екзистенциална травма. И формулира две причини за това. Мисля, че ти точно отговаряш на втората… Отказваш да си причиниш това.
    Хайде стига съм писал. Така или иначе никога не успяваме да си кажем всичко, което искаме.🙂 Можеш да ме откриеш на блога ми и да разбереш повече за позициите ми, стига да го желаеш. Адресът е:
    biservalov.blogspot.com-умишлено няма да го слагам като линк.

    Поздрави !
    Бисер

  8. Аз виждам два отделни проблема.

    Интелектуалното вампирство – което е чудесно нещо – да извличаш от събеседника максимално интелектуален стимул и информация

    Избягване на нови контакти.

    Не виждам необходима връзка между двете. Аз също обичам да общувам с другите главно с цел да надграждам над това, което ме интересува и вече знам, както и да научавам нови неща и да търся стимул за нови интелектуални пътешествия. Но не е необходимо това да е готова информация, която другият да ми дава. Всъщност така дори не ми е интересно. Предпочитам аз да стигам до новите истини, чрез контакта, разбира се, без да отхвърлям и информацията, която ми дава той.

    За мен също общуването е двупосочна магистрала и надявам се другите също получават нещо от мен, дори и да не са го търсели. Новата мисъл се ражда в сблъсъка на две гледни точки и не можем да знаем какво изобщо би могло да ни донесе общуването с нов, непознат дотогава човек преди да сме му дали шанса да го направи. Аз бих научила много и от един обикновен, невзрачен човек, ако му задам въпроси. Не можем да отсъдим, че контактът не си струва, без да сме го осъществили. Иначе би било стереотипизиране („щом е продавачка в квартална бакалия, не си струва да я знам“), и също изграждане пък на наше си село от ограничен брой познати, между които се движим. А и не се ли изчерпва в един момент интелектуалната стойност, която може да донесе общуването с едни и същи хора?

  9. На мен ми е интересен един друг феномен – как така всички хора у нас се занимават с PR? То държава няма, ние за PR говорим. Точно това исках да кажа преди малко, ама поради въздържание, не исках да използвам много крайни думи. По принцип на всякъде каквото е търсенето, такова е и предлагането. В тази връзка видно е и с просто око, че на всеки ъгъл има кръчми и увеселителни заведеия, а библиотеките, например, са 2-3 на кръст. Плебсът в България е много, затова няма интересни хора. Тука няма две мнения. Погледнете само кои са най-рейтинговите телевизии, най-гледаните предавания, най-тиражните вестници и т.н. Ааааа, забравих – най-слушаната музика. Е, не искам сега да се впускам в локумни разсъждения, но според мен бай Ганьо е евулюирал към по-лошо и се е умножил с пъти.

  10. да, от тази гледна точка си права, но все пак на мен лично не ми се вижда добре🙂

  11. @ бисер, razmisli Наистина, ама наистина мисля запознаването с непознати за губене на време. Това е, май.
    Бисер, видях, че си запознат с НЛП. Много полезно.
    @ георги Чалгата, бай Ганя и телевизията са в някой друг блог. Обобщенията също.

  12. А това мислиш ли, че не е свързано с интересните хора, за което става въпрос в този блог? Странно ми е, че не намираш общо.

  13. Може да е свързано, може и да не е. В моя свят аз решавам, кое да допускам и отказвам да се цапам. Нямам телевизор от 4 години. Бай Ганьо като литературен герой не ми е бил никога интересен, а като прототип мисля, че съществува навсякъде (аз съм го виждала превъплътен в какви ли не националности). Той е поредното обобщение, по подразбиране неточно.
    Относно еволюирането към по-лошо: още Цицерон е казал, че следващото поколение ще погуби света. Преди 2100г…

  14. Всичко е с възрастта.🙂
    Разговорът е като вървене по горска пътечка. Вървиш покрай дървета (все дървета!), току стигнеш до някоя симпатична полянка, после до друга (пак полянка!), до някой дол……прости неща, а като се върнеш в къщи си пълен с природа. А ако пътечката не ти е позната още по-добре – повече впечатления.
    Е, може и на пълна скорост по магистралата – тогава се връщаш пълен със скорост, светлини, първокласни заведения, модерна музика слушана на крак….изобщо с цивилизация и “съвременност”.

  15. Общуването с всеки може да ти даде нещо. Според мен е въпрос на умение да предразположиш човека да излезе от черупката на собственото си притеснение и дразнещите клишета.

    Повечето ми близки и приятели са доста по-възрастни от мен точн защото от повечето на моята възраст нямат какво да ми кажат, а това, което аз им казвам, не им е понятно или близко. Но напоследък започнах да се чудя дали проблемът не е в прекалената избирателност.
    Етикетите са много вреден навик, а всеки е пълен с такива:
    „кифла“, „малка“, „богаташ“, „псевдо-интелектуалка“, „култутрегер“, „пенсионер“, „чалгар“ и прочие.

    Не винаги можем да водим смислени и дълбокомислени разговори. Не винаги можем да се вхърлим в дълбокото море на интелектуалстването. Особено с непознат. Тези въпроси, които ти толкова мразиш са клишета, наистина. Но те поставят някакво начало.
    Сериозно ли искаш д ами кажеш, че ако искам да си говоря с теб (напримерЮ), трябва да започвам задължително сложен и объркващ разговор?

    Колкото до това с малкото село, според мен е въпрос на не егоизъм да се поинтересуваш от хората около себе си. Човекът е социално животно. Малко по малко той се интересува от другите около себе си. Колкото повече се ограничава и затваря в себе си, толкова повече ограничава собственото си развитие. Намалява шансът си да се сдобие с нов, различен от досегашният пголед над нещата. С толкова подчертана избирателност ти дефакто спираш (филтрираш) всичко потенциално различно, от харесаното (обичайното) до този момент.
    Което си е просто зацикляне, но казано с повече думи.🙂

    Поздрави.
    Е.

  16. Wow, толкова ли е сложно общуването?

    Рядко знаем какво се случва от другата страна. В крайна сметка, и вампирите, при извършване на тяхната си дейност, дават нещо: вечен вампирски живот (ок, не винаги!). Но на някои явно им харесва.
    Въпрос на гледна точка.

    Явно е, че човека има нужда от общуване, иначе нямаше да същестуват изскуствата, телефоните, телевизори.
    Нямаше да съществуват и блоговете.
    Правим го защото имаме нужда да се изразим.
    Правим го защото имаме нужда да общуваме, всеки по своя си начин.

    И явно това е „болна тема”, иначе нямаше да има толкова и такива коментари…

    Наистина ли сме всички доволни от „количеството и качеството” на нашето общуване или си намираме оправдания?
    Както в моя, така и в твоя живот, от време на време, се появат интересни хора. Запознаваме се с непознати хора.
    Важното е да са интересни, не колко често…

  17. Авторката-филсоф май напълно отказва да погледне през моите очи на проблема и дори ми отговаря така, че едва ли не аз да се чувствам виновен, че мисля по този начин. Значи, ако целиш с написаното да кажа нещо конкретно за теб, ето това мисля – грешиш като не си отворена към нови запознанства и разчиташ само на настоящите си приятели. Това е по мое му обаче, да не вземеш да ми се развикаш сега.

  18. @ графът Прекрасна алегория. Не ми е близка, като начин на виждане, но наистина е красива.
    @ енея Аз рядко ползвам епитети от гореизброените (обикновенно само като шофирам :)) Никога в общуването. Ако един човек не ми е интересен просто не подхващам разговор. Усмихвам се възпитано и отминавам.
    Истината е, че не всеки човек е интересен и има какво да ти каже. На това ни учат добрите родители, защото това е основата. После сам откриваш истината.
    Не знам дали ще мога да общувам с теб – това зависи от толкова много фактори повече от това да знаеш правилния набор от думи. Ако щещ дори от миризмата ти зависи..
    Аз не бих нарекла фазата, в която съм – зацикляне, а по-скоро задълбаване. С порастването трябва да изберем нагоре (или надолу) ли да вървим или настрани. Аз съм избрала да дълбая. И вярвам, че това е правилният избор за мен.
    @ cathe Мисля, че си достигнала до моя извод: важното е да са заслужаващи си, не колко често. И да, общуването е много, много трудно и времемко нещо.
    @ георги Аз съм толкова философ, колкото и агроном – знам повърхностно правилата, но нищо още не съм засадила, още по-малко отгледала и пожънала.
    Иначе, стана ми ясно, че мислиш, че греша. Просто не си достатъчно аргументиран, за да ме убедиш. С ‘чалга’ аргументите няма начин – чела съм ги хиляди пъти и просто не са верни.

  19. маалии! добре, че съм си прост, та мога да си комуникирам със всички.
    е, почти с всички🙂

    но ми се струва, че прекалено малко бира пиете по градинките, всъщност:mrgreen:

  20. Седят си двама сноби в кафенето и гледат през големия прозорец навън към скучната редичка от преминаващи хора…

    Времето минава и никой не продумва…

    Накрая единият не издържа и споделя:
    – Копеле, леле, колко ми е тъпо, копеле… Направо ми идва да се кача тук на масата и да се изсера!!!

    – Недей, копеле! Няма да те разберат.

  21. Ех… тъжно ми е като гледам привидно интелигентни хора да говорят така…

  22. Аз пък да запитам кое все пак ви харесва у Кен Уилбър. На мен всяко негово изречение ми се виждаше логично и все си мислех, че не е имало нужда да го чета. Малко време по пътечката на Графа и готово. Запознаването наистина изморява, но само аз ли изпитвам приятна тръпка на очакване при срещата на ново лице? Може това да е човек-изненада🙂 Но съм готова да споря с Енея. Има хора, с които нищо не биха ми били полезни или интересни или от които мога да науча каквото и да е (около 50% от тях са ми колеги в университета). Няма дразнещо клише в това 20 години да искаш да стоиш вторачен в нищото и да чакаш някой да те носи на гръб, но да нямаш нищо против и да те остави в някоя канавка. Учудващо много хора са безразлични не само към света, но и към себе си. Каква комуникация да търсим с тях? И въобще защо? Но Размисли е много права, че интелектуалното вампирство и нежеланието за запознанства са различни неща. Проблем стават, когато човек сам си реши. Знам ли – моят свят си е мой и аз ще си го определям. Май това трябва да е правилото на тия, които се стремят към интелигентстване.

  23. @ oldfaust A buddhist monk opens a hot-dog stand. His first customer pays with a $20 note and is handed a hot dog. After a few moments he asks:
    – So, where’s my change?
    – Change, my friend, must come from within.

  24. че какво лошо има в това да не обичаш да се запознаваш с едва ли не всеки срещнат?! аз също не обичам. не обичам да говоря и с непознати по телефона и въобще. не виждам защо това да ме прави проблемна личност!

  25. Човек има ограничения и не може да поема всички възможности за общуване. А ако няма желание да го прави, какъв е проблемът? Животът не се състои само в общуване.

    Да ограничаваш общуването, не означава че не се интересуваш от хората. Понякога може да означава дори обратното.

    Да общуваш с много хора не означава непременно че се интересуваш от тях. Може да е начин да избягаш от себе си.

  26. Няколко пъти се връщам към този текст и виждам как се приема написаното с времето, накъде отива темата. Сега ми се струва, че е подходящо да кажа следното:

    Моите години пред пианото провокираха стремеж да избягвам хората. Не ми бяха интересни, чувствам се в пъти по-умна от тях, по-различна. Това чувство на моменти бе гарнирано с противоположно на него: че съм грозна, че ако си отворя устата, всички ще ми се присмеят, че „не съм от важните“. По тая причина пропуших много рано, правех какво ли не, за да ми се обърне внимание и общо взето, не се научих да общувам с лекота.
    Сега съм на 33. С времето опознавам себе си и вече знам, че съм интроверт, който може с дни и седмици да не вижда жив човек, да си човърка нещата, които го правят щастлив и това да му стига. Обаче… хора, които са ме виждали на купон или в дискотека, просто няма да повярват на тези мои думи, защото излъчвам нещо коренно различно. Работата ми е такава, че се налага да говоря с много и различни непознати хора, при това да ги накарам да се почувстват добре. С всички сили се тикам сама в такива ситуации, защото знам, че са полезни за човек, който поначало се дърпа от другите. В общи линии сега, ако веднъж се навия да изляза от дома си, не ми се прибира, ама грам. Е, пак съм малко дива на моменти /примерно, на премиерата на Тишо се запознах само с него/, но в среда само от непознати явно ми се задействат защитните механизми.

    Сега си мисля… Умна ли? На кого му пука дали съм умна? Хората искат да се чувстват добре в присъствието на другия и това е нещото, на което се уча. И не е лесно, ще знаеш.

    Много бих се радвала, ако минаваш през моето местенце.
    : )

  27. az pak iskam da stana vampir :] istenski i ako moga bix dal sichko za da stana :]

  28. абе не знам дали вампир е точната дума тук. но иначе бих се съгласила, че трябва да общуваш и с хора, на които можеш да „даваш“, ако смяташ, че са под твоето ниво. дори ако това даване не става от 1я път. не че трябва да си го поставяш за цел. просто не следва да загърбваш някого само защото смяташ, че не е на твоето ниво. всеки на всеки има какво да даде, и ако си „по-високо“ от някого по 1 линия, почти със сигурност си „по-ниско“ от него по друга.

    но във вампирлък не се обвинявай де:))

  29. sas6testvuvat li vampiti

  30. Здравейте уважаема,
    Случайно попадам на написаното от Вас и повярвайте ми, мисля, че доста се надценявате.
    За първи път попадам на толкова обълкан човек.
    Вие се възприемате като интелектуален вампир ли?Доста смело, дори безразсъдно заключение.
    Имате доста погрешна представа за интелектуалния вампиризъм.
    Аз лично общувам с интеректуален вампир от близо 10 години.
    Интелектуалният вампир е с идключително добро чувство за ориентация и избирателно пласиране в живота на интересни хора.
    По никакъв начин не мисля, че се дистанцира и пропуска да получи полезна информация от какъвто и да било род.
    не мога да Ви опиша ловките похвати, които използват, за да измъкнат полезната информация и да се възползват от нея.
    Въпреки, че разполагат с познания, натрупани и със собствени усилия, никога не се отказват да направят един нов паралел между собствените си знания и новополучените.
    Запозната съм с ловките методи за „измъкване“ на информация и със изключително многопосочните ходове за влизане в тънките струни на човешкото съзнание, с единствената цел да се информират.
    Това обаче в никакъв случай не е свързано с изолация.
    Енергийните вампири имат един голям недостатък.
    Те не знаят какво искат да знаят.Ако разбирате какво имам предвид. Те минават покрай важна и интересна информация, но не я възприемат за такава, докато някой друг не им съобщи, че това е важна и интересна информация.
    Освен това, всичките си усилия насочват към информация свързана с начини за забогатяване. Всяка друга информация обработват бързо и губят бързо интерес към нея.
    Разбира се начините за забогатяване са многостранни: поведение, връзки, обучение, професионална изява, и те чудесно се ориентират в тези раздели от човешкото битие, за да се доберат до методите, с които си служат другите хора и да ги приложат на практика.
    Ужасяващото не е в това, че те имитират чуждо човешко поведение. Дори това е, по скоро, малкото зло, тъй като човешкото его е удовлетвовено от усещането, че някой се опитва да му подражава.
    Проблемът идва, когато постигнат успеха, благодарение на това, че са били успешни имитатори.
    Стават самонадеяни и излизат от рамките на копирането.Все пак имат своя индивидуалност. И ако скоро не си набавят нова информация за това как да продължат,стават още по яростни и зловещи и впиват още по силно нокти и зъби в донорите си.
    Въпросът е кой им го позволява.
    Не ми говорете за „надграждане“ и тем подобни клиширани изрази.
    И не се надценявайте!
    За да станете „успешен“ интелектуален вампир, трябва бая да се потрудите.
    С уважение: Ива

  31. @ Ива Хм.

  32. […] под въпрос е ето този, а коментара […]

  33. а бе хора искам да ви питам нещо някои знаели какво означава това да си вампир?и защо миси така?и как е станал?

  34. интересно ми е да знам


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: