Posted by: sylvia a. | юни 13, 2009

Колко си съгласен да платиш за това?

drawingВсяко нещо, което казваме или пишем е договор. Не ми вярвате? Четете:

Преди година-две си купих много хубав молeскин тефтер. Много отдавна мечтаех за такъв тефтер – хартията и изработката са прекрасни. Мислех си, че мислите ми са достойни за подобно качество. Молeскините са не само ужасно хубави, но и ужасно скъпи. На първата страница има място да си напишеш името, адреса и да предложиш награда, ако случайно загубиш тефтера, колко би платил да ти го върнат.

Когато попълвах редовете ми се стори шега. Изобщо не се замислих колко всъшност бих платила, за да ми го върнат и  написах първото, което ми хрумна – £30. Всъщност, изобщо не си помислих, че един ден бих могла да го загубя и да стигна до ситуация, в която някой иска да ми го върне.

Минаха месеци и прекрасният ми молeскин се изпълваше с прекрасни рисунки и мисли. Като се обърна назад е странно, че всичко, което пишех в него беше на български. Обикновенно комуникацията ми е доста смесена с английски, понякога дори сънищата и мислите ми са доста чуждестранни. Молескинът обаче беше списван стриктно на български.

Добре, че беше така, защото един ден отидох в Оксфорд и го забравих на една маса в една кръчма. Половинките Гинес на никого не прощават и когато станах да си ходя изобщо не се огледах какво остава след мен. Молескина, заедно с доста скъпа писалка загърната в него останаха на масата, на място, на което нямах намерение да се връщам.

Естествено, открих загубата дни по-късно. Отне ми сериозно връщане назад в спомените и ровене в паметта кога за последен път го бях вадила и писала в него. Накрая се сетих, но дори името на кръчмата не си спонях.

С мъка на сърцето си помислих, че оттук пътищата ни с моя тефтер се разделят и го прежалих. Докато седмица по-късно не получих мейл от Аманда Смит, американка, учеща в Оксфорд, която беше намерила моя молeскин на масата и искаше да ми го върне! Щяла да го прати много по-рано, но имала лош опит с пощите в Италия и ме питаше дали е ок да ми го прати по пощата в България.

Благодарих й пространствено и многословно, дадох и адрес в Англия, на който може да го прати и наистина след няколко дни получих малък пакет, в който се мъдреха любимият ми тефтер и писалка.

Ако ме познавате ще знаете, че не обичам да оставям добро невъзнаградено – толкова много добро бива наказано, че се опитвам да правя каквото мога да променя поне малка частица от резултата в полза на Дорото.

Писах на Аманда, че наградата, която съм посочила е валидна и бих искала да й я пратя…

И тук стигаме до камъчето в обувката. До послемислите и последствията, за които не се замисляме. Наградата, която бях обявила не беше голяма – £30 е наистина сума, която бях съгласна да платя, но със също такъв замах бих могла да напиша и £300 или  дори £3000, защото в момента, в който пишех това не си бях задала въпроса: Колко съм съгласна да платя, за да си получа тефтера обратно? Аманада беше много блазе по въпроса. Каза, че не иска нищо и аз и купих кокетна тоалетна чантичка за неголяма сума и от своя страна получих пространствените й и многословни благодарности (чантичката наистина беше хубава; нещо, което и аз бих се радвала да получа). Така се разделихме и никога повече не чух за нея.

В мен обаче остана поуката от историята, утайката на дъното, която правилно на английски се нарича ‘solids’. Онова, което ще намериш, ако изпариш незначителните факти и събития и което остава да ни боде по петичките или ръга в ребрата, а именно  – всичко, което пишем е договор. С някой, някъде. И в момента, в който го съставяме, е добре да се замислим дали, ако се стигне до изпълнение на наказателните клаузи, бихме могли да се придържаме към него.

Снимката е взета от официалния сайт на Молескин.


Responses

  1. мхм.

    *show me your moleskine, moleskine:D

  2. Интересна история🙂

  3. nakara me da se zamislq. Blagodarq.

  4. През цялото ми учене в НАТФИЗ си пишех и рисувах в един тефтер. Беше пълен с мъдрите притчи и на Азарян и не толкова мърди мои и на колегите ми бележки, спомени, снимки, рисунки.. Бях писал подробно всичко, което съм научил. Всичките ми колеги ми завиждаха накрая и искаха да си го преснимат, беше наистина много ценен, заради всичко, което е казвал Азарян. Един ден се изгуби. Бих дал мноооооого повече пари да си го върна. Сега ме е яд, че аз не съм сключил такъв договор😦

  5. Радвам се, че ви е харесала моята история с поука.
    @Влади – ти даде ли на колегите си да преснимат тефтера? Ако не това също е ценен урок – бъди щедър, споделяй. Ще ти се върне🙂

  6. Не.. Не им го дадох:( Ама не е нарочно, така се случи. А всъщност не го загубих аз, а единственият човек, на когото го дадох… Това какво ли значи?🙂

  7. Вай, това горе съм аз, не знам ко стана:)

  8. Хм, сега ще попитам Кристалната топка и ще ти кажа какво значииии…

    Малко по-късно: Кристалната топка нещо се бъгна. Сигурно е под уиндоус. Ще ти кажа какво значи според мен. Трябвало е да затвориш страница/тефтер и да продължиш напред.

  9. Ми… Аз така и направих..🙂 Като си преинсталираш кристалната топка, ще ми кажеш ли? Да те питам и разни други неща:)

  10. Казвай, казвай…пък после ще дадеш едно 5 лева😀

  11. А, не… Страх ме е.. Ще вземеш да ми познаеш…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: