Posted by: sylvia a. | ноември 9, 2009

Отново за Яна и нейното разследване

yana

Преди седмица-две писах за Яна Бюрер Тавание и нейното разследване из институциите на България, Сърбия и Румъния за хора с умствени увреждания и психични разстройства.

Разследването вече има видео и блог. През ноември ще бъде публикувано в книга за журналистически разследвания, издание на Балканската стипендия за журналистическо майсторство.

Междувременно, аз си говорих с Яна за детайли, които не са намерили място в официалния текст на разследването. Като напълно незапознат с проблема човек първото нещо, което си казвам след сблъсъка с подобен огромен проблем е: виждам изложението на проблема, но какво е решението?

Според Яна решението на проблема се нарича деинституционализиране. Иначе казано, развиването на мрежа от услуги в общността – дневни центрове и защитени жилища, които да предпазват хората от влизане в институции, или да им помагат, след като излязат.

Тоест тези огромни, занемарени сгради, които са толкова далеч от всичко, че никой доктор няма да избере да живее и работи там, се затварят и хората, държани като затворници и оставени да измират, се преместват в градовете, в близост до болници, с достъп до лекарства и квалифициран медицински персонал, но най-вече – близо до обществото. Някои отиват в защитени жилища, други се връщат по домовете си, като семействата получават подкрепа.

Аз веднага задавам въпроса, който изниква в главите на всички, когато мислят за медицинско обслужване: няма ли да е много скъпо?

Яна казва: Държавата отпуска около 25 милиона лева годишно за тези институции. Това е средно по 7 000 лв. на човек. 7 000 лв. са страшно много пари. Ако тези пари се отпускаха директно към роднините на тези хора може би някои от тях щяха да изберат да ги гледат; сега в общия случай те нямат избор, освен да ги заключват в институции, изоставайки ги на произвола на системата. Вместо това парите отиват за поправяне на сгради, които след това персонала държи заключени ‘за да не счупят нещо домуващите’. Или за лекарства като халоперидол, които единствено упояват и смачкват, но не лекуват, и имат зловещи странични ефекти.

Последното, което ми хрумва да попитам е какъв е мащаба на проблема. За колко човека говорим Яна, 10 000, 100 000?

Яна казва: в България хората в тези институции са 3 700 човека.

Това ми се струва толкова малко като число, че не мога да повярвам. Държавата ни не може да се справи с осигуряването на нормални условия на живот на 3 700 човека?

Яна, звучи толкова просто, казвам аз.

Просто е, казва Яна. Има пари, има примери как да се изгради подобна система. Трябва само воля и желание. И натиск. Тези хора нямат глас. Остава на нас, гражданите на това общество, да поискаме техните права да бъдат защитени.


Responses

  1. аз обичам такива хора.
    а знам, че те не се чувстват добре в близост с „нормалните“.
    не е ли по-добре да се следи как се поддържат тези домове, как се снабдяват. и да се намерят лекари, които да им се посветят.

  2. Мила Рахена, хората са различни. Някои от затворените в тези домове дори не са псохично болни, а са хора с химичен дисбаланс или циклична разстройства, които лесно се лекуват в днешно време и стига да са под лекарско наблюдение могат да бъдат пълноценни граждани на обществото.
    Никой обаче не се занимава да диагностицира, лекува или контактува с тези хора. Веднъж попаднал там си упоен до смуртта си.
    Може би има нужда да се запазят 1-2 отдалечени домове, за хора, които не могат да живеят в обществото или имат нужда да се измъкнат от него. Но да лекуваме всички под общ знаменател или да казваме, че всички „ненормални“ не се чувстват добре в близост до „нормалните“ не може да бъде вярно и валидно.
    Както казва Яна – липсва разбиране на проблема, не методи или средства за решаването му.

  3. изобщо не съм и почвала да споря. изхождам от единствено от личния си опит с двама такива, които са ми много близки приятели.

  4. […] един такъв упоен до смУрт, нормален иначе индивид, преминал през зверска халоперидолова терапия ми е съавтор на книгата. той изобщо не иска да е полезен гражданин и не иска да напуска домовете, които са го превърнали в инвалид. иска даже да поживеем в някоя клиника заедно според него оттам минава пътя към трансцендентното. познавам и друг, но от доброто купиране при него страничните ефекти са незабележими. даже май ще защитава докторат. […]

  5. Когато става дума за журналистическо разследване в такъв мащаб (България, Сърбия и Румъния) логично е освен констатациите да се правят и сравнения. Те биха изключили „откриване на колелото” или дилетантски решения и биха изключили всякакви съмнения, че държавите, а не проблема е в центъра на вниманието.
    В тази връзка имам резонни (струва ми се) въпроси:
    Как стои въпросът за хората с умствени увреждания и психични разстройства в Германия, Франция, Белгия?
    И там ли умствените увреждания и психическите разстройства са под един знаменател при решаване на проблемите?

  6. to Rahenna…за момент онемях, докато четох последния ти коментар…Много се надявам ти да си само едно изключение, и поне частично да осъзнаваш доколко мнението ти е..за да не използвам друга дума, „частно“. Ако в момента в държавни институции (които се наричат така, само защото „изолатори“ звучи някак неприемливо), има 3700 човека, то можем да приемем приблизително, че стотина от тях са като твоя съавтор, намерили начин държавата да им „помага“, докато те търсят „пътя към трансцендентното“ с помощта на халоперидола. Със сигурност още една част от тези хора, без да са заети с възвишени цели от този род, не искат да напуснат домовете, или да са пълноценни граждани – най-малкото защото това е света, които познават, а навън „нормалните“ не ги чакат с отворени обятия… Вярвам обаче, че дори и „ненормални“, тези хора имат нужда от близки контакти и афект, от други хора, защо не такива като тях, с които да живеят в топла и приемаща атмосфера, и да възвърнат вярата в бъдещето си. А в домовете, такива каквито са това е абсолютно невъзможно. Те са направени с цел „странните“ и притесняващите да бъдат далече от „нормалните“, нищо повече


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: