Posted by: sylvia a. | юли 17, 2010

Симптомът ‘Рени от 13тия етаж’

Детството ми премина в многоетажен блок, в софийски квартал, уникален с подобието си на всички останали софийски квартали. Навсякъде блокове, побиращи малки села; навсякъде вражди и непоносимост – като че ли не делим всички едно и също мръсно стълбище и не се налага всички да плащаме, когато асансьора се развали.

Мисля, че битовизмът е един и същ  – всеки блок си има селски луд, доносник, клюкарки (нужни са повече от една, за да могат да циркулират клюките и не е задължително да са от женски пол), навсякъде детски учителки (или поне с поведение на такива), навсякъде побъркани организатори и общественици, без ясна визия какво и как да се направи, но с желание да.. правят. И купчина незаинтересовани, който иска просто да си гледат живота и да бачкат, за да живеят още по-добре.

В нашият блок си имахме и Рени. Рени беше възрастна жена, от онова поколение, което макар добре възпитано, образовано и с вкус към естетиката на зрелия социализъм, никога не беше работила. Женена за висш функционер беше принудена да бъде домакиня, посрещаща и прислужваща на всички гости и връзки на съпруга си. Казвам принудена, защото когато я срещах в асансьора оставах с впечатлението за доста умна жена, с отчайваща нужда от поле за изява и компания. Понякога говореше толкова много и без прекъсване, че 40те секунди до първия етаж, в тесен асансьор ми докарваха главоболие.  Мъжът ѝ, обаче ѝ изигра лоша шега, когато почина рано и я остави на 50 сама да кукува в огромен апартамент, с пораснал син и с нищо за правене.

Така на Рени и се наложи сама да си намира компания. Всички в БТК, Софийска вода, местната кабеларка, по-късно интернет доставчици и всякакви други служители в сферата на обслужването трепереха да не се развали нещо в нашия блок, защото Рени започваше да звъни и не оставяше телефона, докато не докараше поне един екип, да оправя проблем и друг да си говори с нея. В блока настана изненадваща тишина и хармония. Не мина много време, за да започне майка ми да казва –  всеки път, когато кабела изключеше – „Рени ще се оправи с тях.” Случвало се е да казва на майка ми, че и се налага да звъни по 13 пъти на ден на някого, за да свърши работа – 13 пъти!

Това продължи с години. Съседите се оспаха. Родителите ми също. Когато Рени почина блока потъна в разруха и безхаберие, защото никой нямаше изградени навици да се грижи и поддържа.

Причината да пиша всичко това е, че намирам синдромът „Рени” в толкова много аспекти на живота – от бабите, който хранят шест годишни деца с лъжичка, за да не се изцапат, казват им непрекъснато с колко пясък, как и с кого да си играят. През собствениците на фирми, които не оставят служителите им да вземат нито едно решение сами, после се чудят защо трябва всичко те да правят. До очакването към политиците и полицаите, че те са отговорни за всичко нередно и трябва да ни оправят и контролират, независимо от факта, че ние нищо не правим, за да се оправим.


Responses

  1. Фантастичен текст, благодаря

  2. Не си права. Да не очакваш ленински съботници? За социализъм ли плачеш? Самоуправлението което наложиха в края на 80те години всъщност разруши държвата. Както ти го каза, някои работят, а и така трябва, ако има проблем – някой трябва да го реши, и този някой трябва да работи това. Например винаги съм се чудил на интелигентноста на хора които казват че в България хората мъстят, хвърлят си боклуците през прозореца, и така н.т… Просто всяко нещо си иска подръжката, това е вселенски закон. Неможе да искаш нещата да се подържат сами. Никой не е виновен за нищо, освен този който подържа нещата, и затова му се плаща.

  3. Благодаря, in2h20.
    Жан Мишел, не разбрах позицията ти – казваш, че не съм права, но в същото време: „Неможе да искаш нещата да се подържат сами.“
    Нека, за да помогна да изясня написанот, си представим следната ситуация: на теб ти се плаща, да чистиш около блока. В същото време съседите ти редовно си изхвърлят боклука през прозореца. Колко мотивиран ще се чувстваш ти, да си вършиш добре работата, като знаеш, че на другите толкова не им пука дали е чисто, че ги мързи да си завлекат задниците до кофата и хфърят торбите през прозореца. Ето как, въпреки, че на теб се плаща да чистиш, ти не можеш да свършиш работата, без помощта на всички.

  4. А, да – искам Ленински съботници. Преди дни се върнах от Дания, където цари един безкраен Ленински съботник и е прекрасно!

  5. Абсолютна глупост!! Хората са неспособни на организаци без ясни правила и стимули, също и организатор, ако беше права, никой не би създал институциите. .. .. .. За почистването около блока? Ами ще се накаже – този който нарушава правилата, с предупреждение, после съд/ако повтори/ и съда го осъжда на пробация, сещаш се/да чисти/ …. Видеокамера инсталирана там където е нарушението, ще свърши работа. Една фирма за подържане на блок – ще се грижи за градинка и флора около блока, също и за охрана стълбище осветление и мазилката, няма как. Иначе съд и пробация!! -който не плаща! Или нарушава. То с красотата ще дойде и желанието, желанието за хубаво. Когато имаш нещо ново не искаш и прашинка да падне на него – нали.

  6. Цари щото вътре цари съботник. Правилата са ясни, недвусмислени, грешки стават, но системата предполага случката и съответно, реагира
    Някак не върви единствения неподстриган градински килим да е моят.
    Но в кралството царува убер потребителя – в малък аквариум е кофти да си голяма риба.

  7. хаха, брилянтно, както винаги🙂

  8. E, batpep, чак ме засрами😀 Благодаря.

  9. чудесен пост … зарибявам се …

  10. До Председателя на Народното събрание
    на Република България
    г – жа Цецка Цачева

    Тук

    С И Г Н А Л

    от Мален Стоянов Динев – София 1113, общ. „Изгрев”,
    ул. „Антон Чехов” № 40, вх. „В”, ет. 4, ап. 11, тел. 0888 938 379,
    malen_dinev@abv.bg

    Уважаема Госпожо Председател,

    Обръщам се към Вас по повод на продължаващо вече повече от две години издевателство, от което съм потърпевш. Броени месеци преди да бъде изхвърлен на политическото бунище на историята престъпният режим на Сергей Станишев успя да прокара коварния си замисъл, целящ заграбването на чужди имоти под прикритието на гласувания на общи събрания в жилищните входове. Верни на дивашкия си грабителски нрав, тези престъпници заложиха на партийно-милиционерските мнозинства и страха на съкооператорите от бившите ченгета. Сградата, в която живея, е бивша собственост на Военното министерство, построена е през 1967 г, като впоследствие жилищата са закупени от наемателите. Партерният етаж се състои от помещения на магазини и заведения, които също бяха продадени в последните години. Жилищният блок има формата на буквата „Г”, като по-дългата част се състои от 3 входа и е висока 5 етажа, а по-късата част се състои от 2 входа и е висока 3 етажа.Двете крила са залепени едно за друго под прав ъгъл, като всяко от тези крила е отделна самостоятелна сграда. Всяка със своя отделна В и К, парна и ел. инсталация, водят се и на различен адрес – високата част е на „Антон Чехов” № 40, а по-ниската част на ул. „Тарас Шевченко” № 13. През всичките години от построяването на сградата помещенията са били използвани само като магазини. В последните години обаче от Военното министерство тези помещения бяха продадени на приближени хора, от магазини тези помещения бяха превърнати в заведения, без да отговарят на необходимите условия и изисквания. Комунални фирми започнаха прикриване на консумацията на вода и топлинна енергия в тези помещения, като прехвърлят задълженията върху живущите в сградата. Като бивш отговорник на входа многократно съм подавал жалби по такива поводи, включително и до зам.- кмета г-жа Ирина Савина. Едно от заведенията се състои от помещения в двете сгради, свързани в едно цяло, като по-голямата част от неговата площ е в сградата на „А. Чехов”. За да се подсигури вентилацията на тютюневия дим и отвеждане на пушека от печките в кухнята се предприема изграждането на метален въздуховод от партерния етаж до покрива на сградата. Приетият миналата година Закон за етажната собственост бе замислен точно като такова узаконяване на подобни безобразия. Въпросното помещение, което над 40 години бе магазин за хранителни стоки, се регистрира като букмейкърски клуб, негов собственик беше г-н Олег Атанасов /държи заведения „Яфата” в София/, впоследствие го продаде. На практика обаче то функционира като ресторант в класически вид. На странична празна стена на сградата на „Тарас Шевченко” бе започнато изграждането на въздуховод, който достигна до 3 етаж. Под претекст, тази тръба да не се вижда от прозореца му, живущият на първия етаж в моя вход – Грозю Грозев, бивш адютант на военния министър Добри Джуров, а по-късно генерал-майор от системата на МВР, председател на Съюза на запасните сержанти и офицери, Веселин Марков, син на бившия заместник – началник на военното контраразузнаване ген. Ангел Марков, и неговият вуйчо Господин Петров, бивш полковник, съкооператори от входа, отидоха в кабинета на районния кмет в община „Изгрев” и договориха този комин да бъде разкачен и преместен на обратната страна на сградата. Така тази тръба се озова закачена за прозорците на жилищата, включително спални и холове на по-ниското крило, въпреки несъгласието ми и несъгласието
    на живеещата над мен г-жа Красимира Златанова. На практика районният кмет Панайот
    Бончев узаконява това безобразие, криейки се зад собственика на заведението и бившите военнопартийни кадри в сградата. Не е трудно да се предположи откъде идва неговата заинтересованост. За узаконяването на това безобразие лицето Грозю Грозев тръгна със
    списък да изнудва по вратите, за да се подпише съгласие за прокарването на този въздуховод по новото трасе. Тази тръба се подава пред прозорците и е само на сантиметри от леглата на хората пред отворените прозорци. Грубо бе нарушена Наредбата за противопожарна безопасност и отстоянието на такава тръба от запалими обекти. Многократно подавах жалби срещу това беззаконие. След години на протакане впоследствие тази тръба бе навита с вата и привързана с ламарини. Желая да поясня, че с разрешение на Грозю Грозев на 07.04.2008 г. с флекс бяха прерязани катинарите на таванската капандура, за да излязат майстори на покрива и провесени на въжета да започнат незаконното прикачване на тръбата. Нещо повече, започнах да бъда заплашван, че поради несъгласието да бъде осакатен видът на жилището ми, ще се събират подписи за да бъда изведен принудително от сградата.
    Госпожо Председател, тази престъпна партийно-милиционерска мафия е същата шайка долнопробни престъпници, които 50 години тормозеха хората, арестуваха за дълги коси, бради или къси поли. Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили тези престъпници за 20 години. На тях им се размина румънският сценарий и сега минаха в настъпление. Като жертва на тези престъпници апелирам към Вас да бъде внесен за разглеждане и анулиране от Парламента на този милиционерски пасквил, като бъде потърсена отговорност от неговите автори. Промяната на Архитектурния план на сграда да става само със 100 % съгласие на собствениците.

    02.08.2010 г Мален Динев


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: