Posted by: sylvia a. | юли 19, 2010

Малката Силвия в още по-малката Дания

Мили мои,

Може би забелязахте странната ми липса от радара през предишните няколко дни. Да? Не? Виждам няколко хора да клатят глава и 1-2-ма да си чоплят носа😀

Та, да ви разправям какво се случи:

Понеделник 4:20 сутринта.
Събуждам се параноясала, че алармата не се е включила и съм се успала за самолета за Дания, който излита в 8:00 от Гатуик. Поглеждам часовника, виждам, че не съм закъсняла, но от адреналина на паниката съм чисто будна. Ставам неохотно, завличам се тихо до банята, за да не събудя А. и в 5:00 излизам от къщата. Решавам, че за 1-ви път в живота си ще пътувам само с дамска чанта – купчини документи за Дания, портмоне, ключове и телефон. Без компютър, без още дрехи, без четка за зъби – ей така, все едно отивам до Стара Загора за един ден.

Хващам метрото; после влак; после от южния терминал хващам влакче за северния и евентуално се добирам до самолета. Който има закъснение 40мин. Въздъхвам отегчено, купувам кафе и сядам да чакам. Излитаме в 8:40, кацаме в Дания с цял час закъснение. Това не е много приятно, защото трябва тепърва да пътувам един час с влак, до село Найръп, където е офиса.

Купувам билет (8€! в една посока, Дания наистина е най-скъпата страна в Европа, мамка му). Горещо е. 34С, майки с дебели, бели, датски бебета с ОГРОМНИ колички са навсякъде. Пътувам правостояща, заклещена между куфар и колело. След няколко спирки съобщават нещо на датски, което аз, естествено, не разбирам, но понеже всички почват да слизат се досещам какво може да е – влака, поради това, че е супер горещо и релсите са се изкривили, е толкова закъснял, че го спират и ни местят на друг. Мятам се на другия влак, който също е претъпкан. И започват да влизат, и влизат хора с огромни колела. Евентуално една датчанка, която сигурно е забелязала изумената ми физиономия, ми казва нещо на датски. Аз се извинявам, че не я разбирам и тя повтаря на английски – във вагона за колела съм, да се преместя. През цялото време всички се потят, но не повишават тон и не губят доброто си настроение. Една жена яде зелен боб, като просто чупи шушулките и изяжда бобчетата. Навън е зелено, зелено и от влака се вижда морето.

Обяд, вместо планираното 10:30, Найръп.
От гарата, 5мин в такси и съм там. Всъщност денят сега започва. За 6 часа трябва да поръчам цялата колекция за Пролет 2011, детската и бебешката. Концентрирам се максимално, но е толкова горещо, че дори ленения панталон, с който съм, е като скафандър. Евентуално се събувам боса и по гащи (с дълга блуза съм). На никой не му прави впечатление – всички са потни и полуголи. В 6 съм прилючила с колекцията, минавам на детското, после бебешките дрешки (ама много ша шладки…). 6:40 идва да ме взем такси. После познатия маршрут – влак, летище, самолет. Стигам до летището и се оказва, че вместо в 20:50 самолетът ще излети в 23:15. Уф. Обикалям летището, което е огромно. Има над 100 магазина и всички са прекрасни. Пода е покрит с дърво, вместо стандартните плочки и усещането е за уют. Естетсвено има и Ноа Ноа. Ям хотдог и пия бира. Датчаните са превърнали хотдог-яденето в национална храна. По някое време, към 22ч. вдигам поглед към таблото с полетна информация. До моя предполагаем полет кротко свети надпис ОТМЕНЕН. Полет. До Лондон. Няма да има. Хлъц.

Малко предистория: Веднъж отмениха полета ми до София, от Лютън и… спах на летището. Защото беше 12 и влакове и автобуси вече нямаше. Тогава бях отпочинала и заредена с енергия и въпреки това беше ужасно изпитание. Кротката картинка на Силвия, полегнала на пода, с немити три дни зъби, непреобличала се, и минаваща през Йоханесбург за Лондон, спокойно започна да завладява, непочивалото ми 24 часа, съзнание.

Датчаните, обаче, са построили комунизъма – как беше: ‘..на всекиму според потребностите..’. Отидох до центъра за уреждане на подобни проблеми. Няма опашка. Всички седят на столчетата наоколо, въоръжени с номерче. Когато се добрах до гишето учитив батко ми каза, че ще ни настанят в хотела на летището (Хилтън! 5звезден!!), с платена вечеря и закуска. Уловката беше, че трябва сама да си запазя билет за следващ полет, а ако сте чели внимателно, аз нямах компютър.

Бърз жокер ‘Обади се на приятел’ и 20 мин. по късно бях чекирана за полета следващата вечер в 20:50ч. Втори ден в Дания… какво пък. Можеше и в по-лоша страна да ми се случи🙂

Паста, четка за зъби и малко дезодорантче: 16€; Обяд 30€. Карай. Трябва да се живее. 24 часа по-късно се прибрах. 48 часа по-късно пиша това.

Затова ме нямаше.

Хайде, и да слушате.

Силвия


Responses

  1. а аз най-невинно те питам за самолетна информация, без да знам, че от няколко денонощия кипиш в нея ;;;п

  2. хехе идеална историйка🙂

  3. Хихи, колкото и да се опитвам да убедя всички, говорещи далеч по-добре английски около мен, че на английски евентуално не означава евентуално, а най-накрая (най-общо) не успявам.
    Но употребата му с това значение на български определено е много забавна🙂
    Та казвам в Дания са построили комунизма… отдавна ги подозирах в това🙂

  4. ех, че сладко … ако и за тебе да не е било … но такива картини ми минаха през съзнанието, докато четях, че … ех, че сладко …


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: