Обзела ме е лятна нетърпимост към дейности с продължителност повече от ден. В резултат на което днес с почуда установих, че съм почнала цели 7 (седем) книги и нямам желание да продължа да чета нито една..хм. Не, че книгите са лоши, не! Просто способността ми да се съсредоточавам се е изпарила в лятна мараня.

Реших, че така или иначе съм започнала интересен експеримент – започването на книги и недовършването им никога не ми е било хоби, а за цели 7 да не говорим, та мога да тествам поговорката: книгата не си личи по корицата (или в моя случай по първите 50 страници).

Ще разкажа началото на всяка една, а като ги прочета поетапно ще разказвам дали ме е изненадала и с какво.

Книга 1

Jonathan Strange and Mr Norrell

by Susanna Clarke

Признавам от тази прочетох около 100 страници, но тя е 1000(!), така че пак едва съм я наченала. Магьосници, приложни и теоретични, в Англия през 18ти век, помагащи на правителството да победи французите, като праща миражни кораби…Не моето обичайно четиво, ама един извънземен глас ми проговори и ми каза, че била хубава. Ще си натискам парцалите.

А и тази жена определено пише необичайно – книгата отчасти се развива в бележките под линия, освен това толкова много обяснява и използва прилагателни, че честичко ми се иска да прескачам и да давам нататък. Засега устисквам..

Книга 2

The thirteenth apostle

by Michel Benoit

Бестселър, както твърди корицата. Аз я купих от едно летище, а както знаем летищните книжарници друго не предлагат. Автора е много странен тип – ПичДи фармацевт, после към 40тата си година става непосветен монах от ордена на Бенедиктините. Заради идеологическата му непримиримост (това го пише на корицата, не знам какво значи, но май е най-многото, което ще научим защо всъшност се е отказал) напуска църквата и почва да пише.

Книгата започва като ‘Шифърът на Леонардо’, само че добиваш усещането, че автора е написал две книги – едната сериозно проучване за смъртта на Иисус и за последвалите събития по основаване на християнството. Другата поп-разследване на някакъв монах на същата тема и как от Ватикана му пращат агенти на Мосад да го хвърлят от прозореца на влака..знаете как е. После е нарязал двете книги на глави от по 3 странички, разбъркал ги е и е публикувал книга.

Книга 3

Вино от глухарчета

на Рей Бредбъри

Почнах я на български – едно архаично, хилаво издание от 1980 (примерно) и превода не ме очарова. Реших, че като не съм я прочела когато е трябвало – казват, че е за тинейджърските години наравно с ‘Повелителя на мухите’, поне мога да я прочета както трябва. Сега чакам Амазон да ми я доставят.

Текста първите страници е много слънчев и летен, леко нереален за Бредбъри. Всеки момент очаквам да се случи нещо лошо – главния герой да падне от дървената си къщичка и да остане инвалид за цял живот; или да умре баща му.. нещо такова. Ще докладвам дали страховете ми са оправдани.

Хайде, за следващите 4 книги в друг пост, че много стана.